Международна група геолози откриха в древни породи на Земята възможни намеци, че животът на нашата планета вече е съществувал преди 3,2 млрд. години и е присъствал в достатъчно голямо количество, за да повлияе върху състава на минералите, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
„Това е първото еднозначно свидетелство, че животът е съществувал в далечна древност, което изтласква времето на неговата поява с един милиард години в миналото. Нашата работа показа, че на ранната Земя не е имало никаква „азотна криза“, както смятахме по-рано, и че тя може да е поддържала достатъчно голяма и разнообразна биосфера“, казва Роджър Бюик от Вашингтонския университет в Сиатъл (САЩ).
Учените еволюционисти доста дълго смятаха, че животът в съвременния вид се е разпространил по планетата преди около два милиарда години, когато са се появили бактериите, способни да захванат атмосферния азот и да го превърнат в органични съединения.
До този единствен източник „ядливи“ азотни съединения са встъпвали разрядите мълнии, фиксиращи относително малки обеми азот поради отсъствието на кислород в атмосферата на младата Земя. Затова учените често наричат тази епоха „азотна криза, тъй като свободният „ядлив“ азот практически е отсъствал във водата и на сушата.
Бюик и колегите му открили, че мащабите на тази криза значително са преувеличавани, като изучили химичния състав на няколко десетки образеца утаечни породи, формирани преди 3,2-2,75 млрд. години под водата на територията на бъдеща Австралия и Южна Африка. Тези минерали се формирали далече от вулканите, в парче суша, преди появата на кислород в атмосферата на Земята, което ги е превърнало, по думите на учените, в своеобразен геоложки летопис.
Химичният и минералният анализ показал, че животът е започнал да фиксира азот още преди 3,2 млрд. години. Това се е проявявало, като съотношението на атомите „тежки“ изотопи на азота и неговата обичайна разновидност е било приблизително такова, както и в съвременните морета и океани, главен доставчик на азот в които се явяват бактериите.
При това откритие, освен изместването на времето на разцвет на живота с милиард години по-назад, има и други две интересни следствия. Първо, съществуването на фиксиращи азот бактерии преди 3,2 млрд. години означава, че животът на Земята е успял да „изобрети“ едновременно два начина за фиксиране на азот – съвременния, появил се преди 1,2-2,2 млрд. години, и древен, възникнал доста по-рано.
Съдейки по присъствието на молибден в древните породи, чиито атоми се използват от съвременните бактерии за разграждане на азота, този азотфиксиращ ензим е приличал по принцип на своето действие на съвременните белтъци, които помагат на бактериите да „изяждат“ атмосферния азот.
Другият въпрос се заключава в това, откъде древните микроби може да са взели молибден, ако голяма част от него е попаднала в Световния океан след появата на кислород в атмосферата.
Оттук следва вторият интересен извод на авторите на статията – източник на молибден за такива бактерии може да е била сушата, крайбрежните райони, периодично отмивани от водите на първичния океан на планетата.
„Никога няма да намерим преки свидетелства и вкаменели „одеяла“ от микроби, но нашето откритие може да бъде косвен намек, че на сушата в това време може да е съществувал живот. Напълно е възможно микробите да са „изпълзели“ на сушата и да са живели във вид на слой слуз върху повърхността на камъни на сушата преди 3,2 млн. години или дори по-рано“, заключава Бюик.
