„Ярка светлина в края на тунела”, „чувство за преминаване от другата страна”, „друго измерение”… Да, да, това са „известните на всички признаци за граничното състояние между живота и смъртта, когато душата сякаш напуска тялото. Разказите на преживели клинична смърт са доста експлоатирани от масовата култура и сега „светлината в края на тунела” може да се открие дори в порнографски материали.
А какво казва науката за граничните състояния? Разказите на „очевидци” не се подлагат на съмнение, но досега не е много ясно откъде се вземат тези преживявания и впечатления. Да допуснем, че няма „друга страна”. Тогава за какво става дума – за халюцинация, психологическа защита, следствие от увреждане на мозъка?…
Феноменът на опита извън тялото, независимо от целия интерес към него, е трудно да бъде изучен и е ясно защо това е така – няма как да се направи експеримент. Може, разбира се, да се опираме на свидетелства. Но, първо, как да ги оценим? И второ, това са разкази за това, което е било, тоест те не могат да се видят в реално време в лабораторни условия.
Изследователите от Лиежкия университет (Белгия) са успели да измислят метод, с който да определят реални ли са впечатленията на преживяващите клинична смърт, или това са продукти на тяхното въображение. Идеята имала за цел да провери какви признаци са характерни за паметта за тези преживявания. Известно е, че можем да запомняме както реални събития, които са се случили с нас, така и въображаеми – лични мисли и чувства, които се въртят само в нашите глави. Двете разновидности на паметта си имат свои черти, тоест реално ние си спомняме по един начин, а въображаемо – по друг.
Когато Мари Тонър и колегите й опитали да приложат този подход към преживяване на опит извън тялото, резултатът се оказал удивителен. Изследователите работили с пациенти, преживели кома. Те били питани за реални впечатления от живота, за опита от близостта до смъртта и всичко това било сравнявано с показанията на хора, които никога не са изпадали в кома. Така се оказало, че от една страна, умиращият човек наистина вижда това, което вижда. При сравняването с паметта за реални събития се оказало, че опитът извън тялото е по-реален от самата реалност. И това означава, че мозъкът не само помни околосмъртните впечатления сякаш те са реални, но и ги помни по-детайлно и по-ясно.
Тук е необходимо да се разбере, че мозъкът в такова състояние трябва да е потопен в хаос. Когато човек умира, физиологията и биохимията излизат от строя и това се отнася и за мозъка. Според идеята в такъв момент не може да се очаква от него ясна работа. Характерът на спомените говори, че в този момент мозъкът работи по-добре, отколкото когато човек е бил здрав и нищо не е заплашвало живота му.
В статия, публикувана в интернет изданието PLoS ONE, авторите предлагат следното обяснение. Известно е, че усещането за излизане от тялото се случва поради проблеми в работата на темпоралния дял на мозъка. Тоест излизането от тялото има привкус на реалност поради невронна дисфункция и не е необходимо всичко да се приписва на бурно въображение. Мозъкът лъже, но тази измама се оказва толкова важен и нов опит и толкова не прилича на нищо изпитано по-рано, че паметта го запомня с всички подробности.
Засега може да се отбележи, че околосмъртният опит очевидно е реален, макар че неговата реалност лежи изключително вътре в самия мозък. Ако подобна реалност не устройва някого и му се иска да слуша за отвъдното, смятаме за свой дълг да напомним, че мнението на изследователите, основаващо се върху материализма, не е задължително да съвпада с мнението на идеалистично настроените читатели.
Източник: Лиежки университет
Вижте книгата на Робърт Монро „Пътуване извън тялото“ и после ми говорете 😉