Близките до смъртта преживявания са сравнително рядко явление. Но в повечето случаи след тях в паметта на хората остават основно положителни емоции, дори ако до нея са довели много болезнени увреждания.
До този извод са стигнали белгийски учени, след като анализирали разказите на преживели „околосмъртен опит“ пациенти и ги съпоставили с активността на мозъка в безсъзнателно състояние.
Хората, които имат такъв необичаен опит, го описвали като богато на емоции преживяване с усещания, които не съответстват на телесните, и със светлина в тунела.
Стивън Лорис, невробиолог от университета на Лиеж, който работи с хора в кома и във вегетативно състояние, започнал изследване, след като пациентите започнали да му разказват за собствените си близки до смъртта преживявания.
„Продължавах да слушам тези невероятни истории по време на консултации – казва той. – Отчитайки аномалната активност на мозъка по време на спиране на сърцето или при травма, спомените се оказват впечатляващо богати. Беше доста интригуващо.“
Съществуват няколко хипотези, които обясняват възникването на такива спомени – например ограничено постъпване на кислород в мозъка или увреждане на контролиращите емоциите области.
Екипът на Лорис анализирал 190 документирани разказа за околосмъртен опит и ги съпоставил с историите за „смъртта“ на пациенти по време на удавяне, спиране на сърцето, травми на главата. След това учените прибегнали към статистически анализ и използвали така наречената скала на Грейсън, позволяваща да се оцени интензивността на различните особености на клиничната смърт.
Най-често в клинична смърт изпадат хора, попаднали в реанимацията след сериозни травми на главата, пишат учените в статия в сп. Frontiers in Human Neuroscience. Нерядко околосмъртен опит преживяват и хора, които са спасявани от удавяне. Разказите на пациентите се различават в зависимост от характера на травмите.
Най-общата черта се оказало всепоглъщащото чувство за спокойствие. Следващото най-разпространено усещане станало чувството за освобождаването от телесната обвивка. Много хора почувствали изменение на възприятието.
Едва в единични случаи хората говорели за негативен опит. Много рядко пациентите преживявали „смъртта“ така, както я показват по филмите, тоест с пробягващи спомени от минал живот или видения от бъдещето.
Екипът на Лорис възнамерява да потърси обективно обяснение на всички тези явления. За тази цел учените ще сканират мозъка на хора, намиращи се във вегетативно състояние или кома.
Целта на изследването е да се разбере от какви процеси в главния мозък са предизвикани спомените за опита от клиничната смърт и така да се разширят представите на науката за човешкото съзнание.
