Един от най-ярките метеорни потоци, които наблюдаваме всяка година откъм съзвездието Персей, ще достигне своя пик в нощта на 12 срещу 13 август.
Тази година пикът на Персеидите се пада преди първа четвърт на Луната, която няма да пречи на всички желаещи да наблюдават „звездопада”. Метеорите ще навлизат в атмосферата със скорост 212 000 км/ч и далеч от градските светлини ще може да се видят до 100 изгарящи метеора в час.
В НАСА смятат, че Персеиди 2013 ще бъдат особено многобройни, а количеството „падащи звезди” ще бие всички предишни рекорди. Но те не за първи път са в ролята на рекордьори. През 2008 г. са фиксирани най-много метеори в сравнение с другите метеорни потоци. По този показател на второ място са Джеминидите, но те отстъпват по яркост на Персеидите.
Най-доброто време за „улов” на Персеиди ще бъде периодът от 20,30 ч. вечерта на 12 август до 4,30 сутринта на 13-и. Към полунощ метеорният дъжд леко ще забави обороти, а максимумът му ще бъде преди разсъмване, когато съзвездието Персей се намира най-високо в небето.
Както повечето метеорни дъждове, Персеидите се образуват от остатъци от кометна опашка. Самата комета Суифт-Тътъл се приближава към Земята само веднъж на 135 години, но през нейната опашка Земята минава всяка година.
Кометите, приближаващи се към Слънцето, се нагряват, разсейват се в междупланетното пространство на малки частици лед и прах, които под действието на слънчевия вятър се движат от центъра на Слънчевата система. Когато Земята по своя път около Слънцето се срещне с тези частици, те проникват в атмосферата със скорост над 150 000 км/ч (средната скорост на Персеидите е 210 000 км/ч) и изгарят в красиво зрелище.
Това явление може да се наблюдава от всяка точка на планетата, но в Северното полукълбо то се вижда най-ярко. От Земята изглежда, че радиантът на този метеорен дъжд е разположен в съзвездието Персей, откъдето идва и името Персеиди.
