Нашият мозък очевидно потиска всякакви усещания, които може да са свързани със собствените ни движения. Благодарение на това не можем при никакви обстоятелства да погъделичкаме себе си.
Да, има такъв психоневрологичен парадокс – не можем да се погъделичкаме. Не в смисъл, че ръката не се повдига, а в този, че не изпитваме усещане за гъделичкане.
Обяснението на това е следното: когато мозъкът дава сигнал на ръката да извърши гъделичкащо действие, той едновременно предвижда усещанията, които ще последват, и когато едното се наложи над другото, мозъкът смекчава това чувство.
А ако се опитате да се погъделичкате, докато си представяте, че се намирате във чуждо тяло?
Такъв опит се опитали да представят изследователите от университета „Монаш” (Австралия). Участник в експеримента и един от изследователите седнали един срещу друг и доброволецът слагал специални очила, през които със собствените си очи можел да види като през чуждите човека, който седял срещу него. В дясната ръка и единият, и другият държали пръчка, с която можели да погъделичкат собствената си лява ръка.
В момента, когато доброволецът „превключел” на чуждото тяло, той наистина се чувствал в буквален смисъл „не в себе си”, тоест губел контрол над собствената си ръка, а чуждата възприемал като своя. Но когато собственикът на чуждото тяло гъделичкал дланта на човека, който на свой ред гледал света през неговите очи, доброволецът усещал гъделичкането – макар и да е извършил „замяна на тялото”.
В същото време, ако човек, намирайки се под илюзия, се опитал да погъделичка истинското си аз, то нищо не чувствал – дори ако виждал така, сякаш го гъделичкал другият човек.
Тези резултати, които изследователите се готвят да публикуват в Consciousness and Cognition, са малко в разрез с горното обяснение, според което мозъкът предсказва усещанията според собствения план за действия. Ръката, която се движи, за да погъделичка, не е видна за индивида – тъй като той се намира в чуждо тяло, – затова е невъзможно да се отгатне нейното докосване с повърхността на тялото и усещанията, които ще последват след това.
Тоест дори да не усещаме собственото си тяло, не можем да се погъделичкаме сами.
Авторите смятат, че това може да се обясни с помощта на друга хипотеза, според която мозъкът приглушава всякакви усещания, когато отдава някоя моторна команда, независимо от контекста.
Тъй като мозъкът така или иначе сигнализира собствената си ръка, то тук вече е все едно чий крайник нашето съзнание смята за свой – усещанията така или иначе ще бъдат притъпени.
Но както и много други остроумни хипотези, отнасящи се до нашето възприятие, тази версия изисква още експериментални потвърждения.
Източник: NewScientist
