Наскоро Млечният път вероятно се е сблъскал с друга галактика

Преди известно време астрономите откриха гигантски мехури над и под диска на нашата галактика, състоящи се от заредени частици. От двете страни на диска (с диаметър 100 000 светлинни години) тези мехури се простирали на 50 000 светлинни години. Смята се, че ги е породила активността на свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. По-късно били открити и следи от релативистки струи, изхвърлени от централната черна дупка.

Но от наблюденията се знае, че Стрелец А* (предполагаемият виновник за произшествието) е рядко спокойна свръхмасивна черна дупка и от нея не се очаква да даде такива мощни изхвърляния на заредени частици без особени причини. А релативистките струи, следи от които астрономите смятат, че са открили, възникват само при особени условия – например при поглъщане от черната дупка на огромно количество вещество от междузвездната среда.

Кели Холи-Бокелман от университета Вандербилт в САЩ и колегите й предлагат друго обяснение на необичайната активност, породила гигантските мехури. В центъра на галактиката сега има значително по-малко стари звезди, отколкото следва да се очаква, като се има предвид историята на нейното формиране. Причината може да е обект (или група), „почистващ” галактичното ядро от остатъци от стари светила. Изследователката предполага, че такова тяло, или по-точно две тела едновременно, са били свръхамсивната черна дупка Стрелец А* и относително малката на нейния фон (около 10 000 слънчеви маси) черна дупка в центъра на галактика джудже – спътник на Млечния път, погълнат от нашата галактика. Това се е случило преди около 10 млн. години.

…оставило гигантски мехури над и под галактичния диск.
© NASA’s Goddard Space Flight Center

Сега Млечния път има поне дузина спътникови галактики, повечето от които са малки и предполагаемо се състоят (по маса) основно от тъмна материя и свръхмасивни черни дупки в центъра, като при това страдат от дефицит на звезди. Затова сливането на такова джудже с Млечния път не е оставило много звезди в галактичното ядро, които биха били забелязани по своето необичайно поведение (неправилни орбити на въртене около центъра на галактиката и т.н.).

Как да се потвърди или опровергае толкова екстравагантна хипотеза? Холи-Бокелман разсъждава така: дори да не разполага с много звезди, галактиката джудже е оставила следи от сливането. Нейната свръхмасивна черна дупка трябва да се е приближила до Стрелец А* и след период на взаимно въртене по намаляващи спирали двете черни дупки са се сблъскали и са се слели. В такова „гравитационно танго” те трябва да са завъртели редица разположени близо леки обекти и да са им придали значителна скорост, като буквално са ги изхвърлили от ядрото на галактиката.

Свръхмасивната черна дупка Стрелец А* (в центъра) не толкова отдавна е била доста по-активна.
© NASA/CXC/MIT/F.K. Baganoff et al.

Според изчисленията на учените сега такива звезди – а те са не по-малко от хиляда – трябва да се намират на 10 000 светлинни години от центъра на Млечния път. Астрономите се надяват да ги открият с допълнителни наблюдения и сами да потвърдят своята хипотеза.

Отчет за изследването е публикуван в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник: Vanderbilt University