Учените прекрасно разбират, че колонизирането и дори заселването на Марс ще бъде много по-просто, отколкото на Венера.
Ако Червената планета представлява само студена пустиня със слаба атмосфера и магнитно поле, то на повърхността на Венера е истински ад.
Атмосферното налягане е около 90 пъти по-голямо, отколкото на Земята, средната температура на повърхността достига 450 градуса по Целзий, а „въздухът“ се състои от 95% въглероден диоксид, през който падат капки дъжд от концентрирана сярна киселина.
Геологичната активност на планетата също не навява на поезия – постоянни изригвания на вулкани, земетресения и мълнии. Никой и нищо не може да оцелее в такива условия.
Да се планира колонизация на повърхността на Венера, означава да се обрекат заселниците на сигурна смърт. Но научният интерес не угасва и затова инженерите от НАСА са измислили интересен начин как хората могат да стигнат там, да съберат изследователски данни и освен това да останат живи.
Новият амбициозен проект се нарича HAVOC (High Altitude Venus Operational Concept). За да се избегне взаимодействие с атмосферата на Венера, авторите на концепцията предлагат да се конструират гигантски балони, които да бъдат увесени в гъстите облаци на височина 50 километра над повърхността на планетата.
Бъдещите колонизатори на Облачния град, както го наричат разработчиците, могат да живеят в съвсем търпими условия – 85% от земната гравитация и температурен пик, не по-висок от 80°C. И макар че такава температура ще бъде над земния топлинен максимум, инженерите вече разбират как може да преодолеят този проблем с помощта на съвременните технологии и постижения.
Независимо че голяма част от усилията на инженерите и планетолозите днес са съсредоточени върху бъдещите проекти по колонизиране на Марс, авторите на концепцията HAVOC твърдят, че ако ще се усвояват други планети, то трябва да се започне с Венера.
Втората планета в Слънчевата система разполага с изрядно количество лъчение, изхождащо от нашата звезда, а това значи, че на нея може да се поставят слънчеви панели за събиране на енергия, която да се пренасочва към земляните.
Проектът HAVOC, ако бъде одобрен, ще се реализира на пет етапа – роботизирано разузнаване, едномесечна орбитална мисия, едномесечна вътреатмосферна мисия, годишна атмосферна мисия и накрая – строителство и заселване на Облачния град.
Според представителите на инициативата тази идея е доста по-лесно осъществима от колонизирането на Червената планета. Първо, Венера е разположена двойно по-близо до Земята от Марс, и второ, космическите кораби няма да има нужда да изпълняват сложни маневри за успешно кацане на повърхността.
Впрочем специалистите от НАСА подчертават, че работата над проекта HAVOC далеч не означава, че целият труд по бъдещото усвояване на Марс е бил хвърлен напразно.
В края на краищата човечеството знае много повече за Марс, отколкото за Венера, и изследването на Червената планета ще позволи да се получат повече научнозначими данни. Затова хората, които се нанесат в Облачния град, по-скоро ще бъдат видени след реализирането на проектите Mars One и Inspiration Mars.
