Стояха на орбита над забранената планета Зета…
Рейн знаеше всичко за психичната бариера на ситните дъждове. Всяка капка бе мисъл-форма. Капките експлодираха още преди да паднат на повърхността и мисъл-формите се свързваха помежду си. Ситните дъждове не продължаваха дълго, но екипът на Рейн трябваше да пробие бариерата. На борда на звездолета бяха Зенда, Бринд, Налиша и Рейн. Бяха от генерацията на Децата на Източното сияние и всеки от тях имаше белег на лявото рамо, по който се разпознаваше специфичното му умение.
Само Налиша беше различна. Тя нямаше белег, но цветът на очите ѝ се сменяше според чувствата, които превалираха в нея. Интуицията ѝ бе развита до съвършенство. Сега очите ѝ бяха зелени – имаше надежда…
Налиша се роди на Земята, в навечерието на един залез. Казваха за нея, че е наследила красотата на майка си и изключителната смелост на баща си. Но тя не помнеше своите родители. Малко след раждането ѝ те заминаха. Дори баба ѝ и дядо ѝ, които я отгледаха, не знаеха подробности за мисията им.
Налиша бе обучена в специални практики. За нея бе детска игра да предвиди покълването на всяко семенце в градината, а едва бе навършила четири години.
Когато баба ѝ и дядо ѝ решиха доброволно да напуснат земния живот, заведоха Налиша в планината и дълго разговаряха с нея. Обичаше ги твърде много и уважи тяхното решение – бяха повече необходими на друго място, в друго време…
Тогава реши да замине на земната база на Юпитер. Бе навършила двадесет и можеше да помоли Съвета на старейшините. Странно – не само ѝ позволиха, но ѝ казаха, че ще е много необходима там…
Когато се сбогуваше с мъдреците от Съвета, Аурис – най-възрастният от тях, продължително я погледна в очите. Налиша почувства топлина по тялото си и улови мисълта на стареца: „Ти си дете на Земята, Налиша. Помни това! Знакът ти е в твоето сърце. Децата на Източното сияние те очакват … “
В базата на Юпитер бързо намери приятели. Зенда, Бринд и Рейн ѝ бяха най-близки. Включваха ги заедно в мисии и скоро се превърнаха в най-добрия екип …
Заплахата дойде неочаквано. Цивилизацията на Ресингите бе нарушила един от вселенските закони – бяха кацнали на Зета. Всички знаеха, че там, под Пясъчната пирамида, се съхранява Златният лъч. Никоя отделна цивилизация нямаше право да го притежава. Силата му бе огромна и поддържаше баланса между галактиките. Няколко цивилизации от по-ниските нива отдавна се опитваха да го направят свое притежание. Ресингите бяха успели да кацнат на Зета. Тогава Космическият съвет повика екипа на Рейн. Заседаваха продължително …
Силата на цивилизацията на Ресингите бе в психичните бариери. След кацането на Зета те оформиха невиждан досега смерч от пси-енергия и го изпратиха на Юпитер. Парализа обхвана всичко на планетата. Очевидно бе – осигуряваха си време…
Ситният дъжд намаляваше. Той не можеше да бъде поддържан повече от три денонощия, но това би могло да се окаже достатъчно…
Ако не успеят да изпълнят мисията, Галактиката много скоро щеше да бъде подчинена на цивилизацията на Ресингите. За тях се говореше, че единствените им интереси са златото в недрата на планетите и властта над планетяните. Нищо добро не очакваше галактическите жители …
Налиша изпита силно чувство на объркване – някой се опитваше да контролира мислите ѝ. Тя се отправи към изолатора на звездолета – помещение с електромагнитна хиперзащита. Седна в поза лотoс и събра длани пред гърдите си. Бързо влизаше в делта-ниво…
Попадна на място, което не бе виждала досега – поляна с изумруденозелена трева. Капчиците роса все още не бяха се изпарили и приличаха на съвършени диаманти. Там, откъдето изгряваше слънцето, идваше някой. Разпозна специфичната походка на Бринд. Нима той знае?! Толкова пъти бе заспивала с мисълта за него…
Изключително красив, Бринд никога не натрапваше присъствието си. Всички на Юпитер помнеха неговия подвиг, когато с риск за живота си спаси от гибел децата на Ендър и Мел …
Позната топлина плъзна по тялото ѝ. Появи се втори силует. „Ти си дете на Земята …“ „Аурис?! Защо никога не ми каза, че си Вселенският оракул ?!“
Зад него, в далечината, вървяха красиви мъж и жена. Налиша изтръпна. Очите ѝ преминаха през всички цветове на дъгата. „Но това са моите родители!“ Умът и сърцето ѝ затрептяха в ритъма на аления цвят… Аурис държеше в ръцете си лъч, който силно вибрираше, и старецът едва успяваше да го задържи.
Налиша вече знаеше какво трябва да направи. Изчисти ума си. Сътвори ярка синя светлина, която превзе чувствата ѝ – имаше враг, който трябваше да елиминира, без да замърсява аурата си. Приложи практиките, които усърдно бе изучавала от дете. През цялото време поддържаше високо нивото на всеобхватната любов така, както я бе учила нейната баба – наследница на Колобрите.
Налиша знаеше, че никой и нищо нямаха шанс пред този вид любов! Тя избухна в нея като свръхнова изпепеляваща звезда… В един кратък следващ миг тя видя знака – три изумрудени полулуни, захванати в най-широката си външна част…
Едва бе навършила три години, когато баба ѝ ѝ подари същия медальон. Но много скоро след това, в Деня, в които слънцето не залязваше, тя го изгуби. Тогава плака неутешимо. Сега знаеше, че никога нищо не се губеше. Баба ѝ беше използвала древна техника и бе отпечатала медальона в сърцето ѝ. Налиша разбра – бе определена да бъде Пазителка на Златния лъч…
След миг тя навлезе в Бялата мъгла. Тялото ѝ следваше ритмите на старинен танц, а Налиша припяваше неразбираеми напеви. Трансът продължаваше часове. Когато отвори очите си – побрали цялата теменужена синева на земното небе, тя го видя. Пред нея вибрираше Златният лъч.
Някога, много отдавна – в ерата на Петото слънце, човешката раса бе на път да се самоунищожи. Процесът бе направляван от нечовешки същества, които преследваха свои интереси… На едно сакрално място, в земите на един полуостров, се раждаха деца с изключително чисти сърца.
Наричаха ги Децата на Източното сияние… или БолгАри…
–––––-
Този прекрасен фантастичен разказ ни изпрати нашата читателка Снежана Атанасова. Искрено се надяваме той да вдъхнови твореца у всеки от вас и да постави началото на една традиция. С удоволствие ще предоставим трибуна за вашето творчество! Пишете ни на info@megavselena.com.
