В пролетните нощи от 16 до 26 април 2014 година можем да се полюбуваме на един от най-старите звездопади – Лиридите, и да си пожелаем най-съкровените неща.
Максимумът на ярките падащи „звезди“ се очаква в нощта на 22 срещу 23 април, когато между съзвездията Лира и Херкулес може да се видят около 20 метеора на час.
Не са изключени също внезапни „дъждове“, когато броят на метеорите може да достигне 100 на час, както вече се е случвало неведнъж в отминалите години.
Последният подобен пик на активност е бил през 1982 година, когато са фиксирани по 90 метеора. Скоростта на метеорите е 48 км/с. Те образуват ярки светлинни ивици, които може да се наблюдават в продължение на няколко секунди.
При наблюдение на метеорен дъжд или метеорен поток се създава впечатление, че метеорите сякаш излитат от една точка на небето. Тази точка се нарича радиант и се намира в някое съзвездие.
Метеорните дъждове се кръщават на съзвездието, в което е разположен техния радиант. Радиантът на априлския поток лежи на границите на съзвездие Лира и Херкулес, но по-близо до Лира. Оттук идва и наименованието му – Лириди.
Лиридите са един от най-старите наблюдавани ежегодни метеорни потоци. Историческите записи показват, че хората наблюдават Лиридите повече от 2500 години. Най-старото им споменаване е от Китай. В него пише, че „звезди падали като дъжд“ в нощта на 16 март 687 г. пр.н.е.
Очевидно потокът е бил по-активен в миналото. Например на 20 април 1803 година над източното крайбрежие на САЩ връхлетяла метеорна буря! Броят на падащите „звезди“ достигнал до 700 на час. Оттогава Лиридите са се превърнали в доста слабо небесно представление, но се случват и изненади, които поддържат интереса към тях.
Кометата родоначалница
Известно е, че метеорните потоци се пораждат от разпадащи се кометни ядра. Учените свързват произхода на метеорния поток Лириди с кометата C/1861 G1 Тачър. Тази комета е открита на 5 април 1861 г. от астронома любител А. Е. Тачър по време на наблюдения от Ню Йорк.
Всяка година в края на април Земята преминава през шлейфа от прах, образуван от опашката на кометата. В резултат праховите частици от кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100–120 км и изгарят в красива гледка за радост на любителите на „падащи звезди“. Тези светлинни ивици ние виждаме като метеори.
Кометата Тачър навестява Слънцето на всеки 415 години, като всеки път е оставяла на своята орбита прах и малки ледени частици. Понякога кометата губи повече прах, създавайки по-плътни области, които могат да станат причина за неочаквано силни метеорни дъждове. Последната висока активност е била през 1985 г. – 200 метеора на час.
Тачър отново ще навести нашата система едва през 2276 г.
Условия за наблюдение на Лиридите през 2014 г.
Лиридите могат да се наблюдават най-добре към полунощ или сутрин в източната част на небето от 16 до 26 април 2014 година. Максимумът на ярки „падащи звезди“ се очаква в нощта на 22 срещу 23 април. През 2014 г. се очаква активност на ниво фонов максимум – 18–20 метеора на час.
Метеорите на Лиридите са бели и доста бързи. Те нямат забележителни опашки, но се характеризират с ярки експлозии.
В последно време обаче Лиридите не са толкова ярки и честотата им на поява може да е до 10, максимум 20 метеора на час. Най-добре могат да се видят в средните северни ширини, когато Вега се намира най-високо в небето. Радиантът на Лиридите се вижда цяла нощ.
Тази година, за разлика от миналата, лунната светлина няма да пречи на наблюденията, Луната е във фаза последна четвърт и няма да е голяма пречка за наблюдението на Лиридите. Остава и облаците най-после да отстъпят от нашето небе, за да можем да ги видим и ние.
За наблюдението на метеорния дъжд Лириди не е необходим нито телескоп, нито бинокъл. Прелитащите метеори се наблюдават с невъоръжено око. Необходимо е да се гледа не към самия радиант, а малко встрани от тази точка. Най-доброто време за наблюдение е след полунощ и преди изгрев.
Пожелаваме ви безоблачна нощ!
