Американски учени откриха неизвестен досега двугодишен цикъл на слънчева активност (наред с единадесетгодишния).
Той е свързан с изхода на мощните магнитни полета от дълбините върху повърхността на звездата. При налагане на двата цикъла един върху друг възникват най-опасните за Земята слънчеви смущения.
Резултатите от изследванията са представени в сп. Nature Communications.
Двугодишните циклични явления се предизвикват от излизането на пръстеновидните „зони“ на магнитни полета върху повърхността на Слънцето през тахоклина – тънка граница между конвективната и радиационната зона.
„Подобно на атмосферните струйни течения на Земята, чиито колебания влияят на времето в различни региони на планетата, на Слънцето също има ивици с бавни вълни, способни да се движат и деформират. Поради тях магнитните полета преминават от една зона в друга. Понякога те се разтягат от тахоклина към повърхността“, разказва съавторът на статията Робърт Лиймън.
В резултат на Слънцето възникват зони на турбулентност, пораждащи слънчеви изригвания и коронално изхвърляне на маса.
Учените са изяснили, че зоните на интензивна активност възникват по независим начин на северното и южното полукълбо на Слънцето, като активността нараства 11 месеца, а в следващите 11 месеца се снижава. Най-много това явление напомня земните региони, където едно време на годината сменя друго (сезон на дъждовете и сух сезон).
Изблиците на магнитно „гориво“ от дълбините на Слънцето водят до катастрофално дестабилизиране на короната – външният слой от атмосферата на светилото. „Тези изригвания отговарят за 95% от мощните бури и коронални изхвърляния на маса“, твърди водещият автор на статията Скот Макинтош.
Откритието на американските учени позволило да се обясни отбелязаните още през 40-те години на ХХ век от астронома Мстислав Гневишев два пика на слънчева активност по време на 11-годишния цикъл. Вторият пик очевидно предизвиква именно сезонните смущения на полукълбата на звездата.
Изследователите се надяват, че тяхното откритие ще подобри качеството на прогнозите на геомагнитни бури на Земята (които водят до нарушаване на връзките, смущения в системите за навигация на космическите кораби и дори аварии в енергийните системи).
Според Макинтош такива прогнози може да се осигурят от спътници на слънчева орбита.
Източник: Lenta.ru
