Равнинните горили общуват от разстояние с помощта на аромати, изясниха учените.
Наблюдения на популациите на равнинните горили в Централнофриканската република показали, че миризмите играят ключова роля в социалния живот на тези големи примати.
Те им помагат да покажат на съседите и съперниците си своето емоционално състояние и намерения дори в случаите, когато маймуните не се виждат една друга в гъсталаците.
Напълно е възможно да съществува аналогичен механизъм, който по невидим начин да влияе на поведението на човека, смятат авторите на откритието, публикувано в сп. PLoSOne.
От гледна точка на еволюцията обонянието се явява най-древният орган на чувствата, появил се практически заедно с първите сложни живи клетки. И до днес, независимо о стотиците милиони години еволюция и появата на десетки нови заплахи, обонянието остава ключов начин за получаване на информация за околния свят за риби, насекоми и много други примитивни животни.
Насекомите са били едни от първите живи същества, които са започнали да използват миризмите и обонянието не само за оцеляване, но и за обмен на социална информация. Както показали изследвания на учени от Великобритания през 2013 година, феромоните на пчелата царица представляват „паспорт“ за нейното здраве, който помага на работните насекоми да оценят годността на тяхната повелителка да управлява кошера.
Почти всички бозайници, особено хищниците, копитните животни и гризачите, притежават великолепно обоняние и активно го използват за общуване помежду си. Голямо изключение в това отношение се явяват маймуните – светът на миризмите за тях се намира на трето-четвърто място след зрението, слуха и осезанието.
Освен това много примати, включително и човекоподобните маймуни, са загубили в хода на еволюцията така нареченият вомер – специална част от носа, която отговаря за разпознаването на феромоните. По тази причина учените отдавна смятат, че приматите са неспособни да използват химичната връзка за общуване помежду си.
Мишел Клайлова и колегата ѝ Филис Лий от университета на Стърлинг (Великобритания) се усъмнили в тези твърдения, като обърнали внимание на десетки научни публикации, свидетелстващи за влиянието на феромоните върху човешкото поведение.
Двамата решили да проверят наистина ли вомерът се намира в неработещо състояние при висшите примати. За тази цел учените се отправили на експедиция в Централноафриканската република, в горските масиви на която живеят няколко популации равнинни горили.
Равнинните горили там живеят обикновено в малки групи ,състоящи се от няколко самки, тяхното потомство и охраняващ ги самец. Групите горили често се срещат или преминават недалеч една от друга и попадат под покровителството на конкурентите от втората група.
Отчитайки размерите на самците и тяхната сила, както и фактическото отсъствие на пряка видимост в горите, честите конфликти между тях могат да водят до сериозни загуби и смърт, което трябва да подбужда представителите на силния пол да търсят други пътища освен прекия сблъсък, за оценка на взаимната си сила.
Ръководейки се от тази идея, Клайлова и Лий се отправили към местожителството на едно семейство такива горили, въоръжени с фото- и видеокамери и специални уреди, с които да уловят миризмите, изработвани от телата на горилите, като анализират химичния им състав на място.
Групата, която пазачите на резервата Бай Хокоу нарекли Макумба, се състояла от 13 особи – 12 възрастни самки, младите им дъщери, няколко незрели самеца и бебета и алфа-самеца Макумба („бързият“ на езика на едно от африканските племена).
В продължение на година учените следили Макумба и близките му конкуренти в съседните гори, като изучили всестранно навиците им. По време на всеки от сблъсъците с конкуренти или по време на опасни сближавания семейството на Макумба със самци единаци учените събирали проби от въздуха и анализирали химичния им състав.
На първо място биолозите се опитвали да открият различни летливи вещества, подобни на андрогени – хормони, които се отделят от потните жлези на мъжете. Както смятали Клайлова и лий, концентрацията и структурата на тези съединения може да отразяват в себе си физическата сила на самеца и неговата готовност да се бори за вниманието на самката.
Реалността надминала очакванията на учените. Оказало се, че тялото на маймуната не само отделя андрогени, но и ги използва за общуване на разстояние с невидими конкуренти в борбата за слабия пол или с членове на семейството.
Това се проявявало в това, че химичният букет на андрогените рязко се променял в зависимост от ситуацията, в която се намирали Макумба и конкурентите му. Например когато главата на семейството усетел слабостта на съперника и бил сигурен в своите сили, тялото му изработвало специфичен „агресивен“ пакет от феромони.
В случаите, когато Макумба се притеснявал за съдбата на децата или самките, изостанали от групата, той отделял във въздуха друг набор летливи вещества, сигнализиращи за тревога. Общо изследователите успели да открият около десет подобни миризми, всяка от които имала собствена социална роля.
Клайлова и Лий смятат, че аналогични процеси, които ние не забелязваме на ниво съзнание, трябва да протичат и в организма на човека. В полза на това говорят скорошни изследвания, открили у мъжа способност да си намира половинка по миризмата на пот, а при жените – да изчисляват съперниците по миризмата на овулацията.
„Никой още не се е опитвал да провери умеят ли човекоподобните маймуни да разпознават феромони и други летливи молекули и ако да, колко силно те влияят на поведението им. Ние успяхме да прехвърлим логичен мост към способността на човека да разпознава различни социални миризми, да открием общи черти в системите на „химичните връзки“ у хората и маймуните, а също да намерим убедително свидетелство, че системата за общуване с помощта на миризми играе доста по-голяма роля в живота на човекоподобните маймуни, отколкото се смяташе“, заключава Клайлова.
