Изминали са почти 30 години от момента на чернобилската ядрена катастрофа, но мъртвата гора в зоната на непосредственото радиационно въздействие продължава да не се разлага.
Изследователи отбелязват, че това може да свидетелства за тревожен и слабо изучен фактор от въздействието на радиацията – за взаимовръзката между радиацията и процеса на разлагане.
Според изследване, публикувано в сп. Oecologia, горите около Чернобил, и особено Червената гора, практически не са се разложили, макар че от момента на нейната смърт са изминали 30 години. Възможно е причината да е в това, че микробите и гъбите не са успели да се възстановят от радиационното замърсяване на района.
В последното изследване учените са анализирали природните изменения, настъпили в замърсения район от 1991 година, и открили „значително количество малки части от дървета, листа и мъртви клонки, които трябва да са се разложили за няколко години.“
Резултатите от наблюденията накарали учените да проведат по-дълбоко изследване на скоростта на разлагане в местността и особено в Червената гора – иглолистна гора, която се оцветила в червено и умряла практически мигновено след чернобилската авария.
„С изключение на следи от насекоми не отрихме други увреждания върху стволовете на мъртвите дървета – казва водещият автор на изследването Тимъти Мусеу. – Това е странно, тъй като в обикновена гора паднало дърво би се превърнало на прах за десет години.“
За да определят скоростта на разлагане в Чернобилската гора, изследователите подготвили около 400 торби с листа и мъртви клони, събрани в незамърсени райони. След като се убедили, че в торбите не са останали насекоми или други фактори на разложение от незамърсени райони, изследователите оставили торбите в различни места на Чернобил с различно ниво на радиация.
Резултатите говорят сами за себе си. За една година от 70 до 90% от листата практически напълно се разложили в областите с незначителни показатели на радиация. В другите райони 60 и повече процента от листата се съхранили.
Според учените това е тревожно откритие. То доказва, че радиацията оказва значително въздействие върху микробите и гъбите и ограничава процеса на естествено разлагане дори след като в местността започнат да се появяват нови храсти и малки дръвчета.
Ако скоростта на разлагане не се измени, измрелите части от дървета ще се натрупват и в бъдеще, което в перспектива може да доведе до ужасни горски пожари.
