С продължаването пътешествието на космическия апарат „Нови хоризонти“ към външната граница на Слънчевата система неговата цел, която се намира в пояса на Кайпер, става все по ярка и ясна.
Нови снимки, направени от камерата LORRI (Long Range Reconnaissance Imager), ясно показват Плутон и най-големия от неговите спътници – Харон, свързани в тесен орбитален танц. Двата обекта се делят от разстояние малко повече от 18 000 км.
Тези снимки, на които се вижда как Харон се върти около Плутон, са рекорд по разстояние, от което са направени – 10 пъти по-малко, отколкото разстоянието на Плутон до Земята.
Вече сме виждали снимки на Плутон и Харон, но на тази анимация можем да видим още нещо.
За пет дни камерата LORRI е направила 12 снимки на системата Плутон–Харон и за това време Харон е извършил почти пълно завъртане около Плутон. Но с въртенето на Харон по орбита може да се наблюдава отчетливо колебание на позицията на Плутон.
Масата на Харон (около 12 процента от масата на Плутон) оказва силно гравитационно влияние на Плутон, много отчетливо го дърпа от „центъра“. Следователно двата обекта се въртят около въображаема точка над повърхността на Плутон. Тази точка се нарича център на тежестта на системата Плутон–Харон.
Това е нетипична ситуация за планетите от Слънчевата система – само двойните системи на астероидите могат да имат барицентрове (общ център на тежестта) извън самите обекти. В резултат много учени са стигнали до извода, че Харон може да се признае за самостоятелна планета или системата Плутон–Харон да се обозначи като двойна планета.
През 2012 е публикувана статия, в която се сочи, че четирите други спътника на Плутон всъщност не се въртят около него. Те следват по орбита около центъра на тежестта на системата Плутон–Харон, тоест явяват се спътници на Плутон и Харон едновременно, а не само на Плутон.
© Stephanie Hoover
Но международната организация, която се занимава с класификацията на небесните тела, трябва още веднъж да разгледа този факт. Очаква се Международният астрономически съюз да проведе повторно изследване на системата Плутон–Харон, особено след като следващата година бъдат получени снимки от близко разстояние.
