Астрономите могат да разкажат много екстравагантни примери за взаимодействие на небесните тела помежду си.
Само в Слънчевата система има спътници, които са по-големи от планети – например Ганимед, спътник на Юпитер, е по-голям от Меркурий.
А извън пределите на нашата планетна система учените отдавна наблюдават така наречените двойни звезди – системите, където две светила се въртят едно около друго, са доста разпространени в Млечния път.
Известно е, че около двойните звезди също се въртят планети. Но съществуват ли екзопланети, които се въртят една около друга и едновременно около някоя звезда, досега не е известно.
Екип американски планетолози от Калифорнийския технологичен институт съвместно с колеги от други университети са провели компютърно моделиране. В своята работа те се опитвали да проверят могат ли да съществуват двойни скалисти планети във Вселената.
Един от възможните начини за формиране на бинарни планети е ситуацията, когато две небесни тела са разположени достатъчно близо едно до друго, за да си взаимодействат гравитационно.
Учените моделирали сценарий с две планети с размер на Земята, състоящи се от 1000 частици всяка. В различни сеанси на моделирането изследователите изменяли скоростта на движение на небесните тела и ъглите, под които те са разположени една спрямо друга.
Общо планетолозите провели около двайсет сеанса на моделиране. В повечето случаи планетите се сблъсквали една с друга, сливали се в един обект, оставяйки след себе си пръстен от боклук, от който след това се формирал спътник от същото тяло. Освен това в някои сценарии на моделирането планетите се сблъсквали помежду си на високи скорости, след което се разлитали в различни посоки.
Около една трета от общия брой сеанси на моделирането довела до възникването на търсената ситуация – от двете планети се формирала бинарна система. Такава картина се наблюдавала само в случай че скоростта на движение на небесните тела била малка, както и ъгълът на разположението им една спрямо друга.
„Преди учените смятаха, че две тела с такива размери могат или да се слеят ведно, или да се оттласнат едно от друго и да се разлетят в различни посоки. Нашите резултати демонстрират, че бинарните планети все пак са възможни“, разказва съавторът на изследването Кийгън Райън от Калифорнийския технологичен институт.
Според резултатите от моделирането разстоянието между двете планети от такава бинарна система ще бъде много малко – около половината от диаметъра на всяка от тях. При това с времето планетите ще се построят по такъв начин, че всяка от тях ще гледа „лицето“ на своя партньор.
Станало ясно също така, че ако бинарната планета е разположена на разстояние половин астрономическа единица или повече от своята родителска звезда, то такава система може да остане стабилна в продължение на милиарди години.
За тези и други изводи от своето изследване Райън и колегите му разказали в доклад на събранието на Отдела по планетология на Американското астрономично общество, проведено в Тусон, Аризона.
