На небесния свод между съзвездията Риби, Козирог и Пегас си е намерило място съзвездието Лъв. Неговата кулминация е в средата на септември, в 21,00 часа, когато се вижда най-добре. Главната му звезда носи името Садалмелик, от арабски – Са’ад ал Мелик, което в превод означава „щастливата звезда на царя”.
В сезона на есенните дъждове в Древна Гърция жителите забелязали на небето съзвездие, което оприличили на фигура, изливаща вода от амфора. Възможно е египетският символ от две линии, обозначаващи водите на река Нил, да е довел до появата на зодиакалното съзвездие Водолей. Клавдий Птолемей, който живеел в тези времена в Египет, му дал името Водолей.
Древните шумери свързвали съзвездието с бог Ан, който изливал на земята влага, даряваща живот. Гърците го свързвали с потопа и мита за Девкалион и Пира. Медният век, който настъпил след Златния и Сребърния, се характеризирал с кръвопролитни войни и многочислени убийства. Зевс не можел повече да търпи, че хората сменили спокойните занимания – земеделие и животновъдство, с битки и сражения. Той решил да потопи земята във вода, погубвайки целия човешки род. Прометей, който бил прикован към скалата, се досетил за идеята на Зевс. Той споделил тайната със сина си Девкалион и жена му Пира, като им заръчал да спасят човечеството. Девкалион трябвало да построи кораб, който да спаси него и жена му от потопа.
Девкалион послушал своя баща. Едва-що успял да построи кораба и да го запаси с храна, и гръмовержецът Зевс изпратил на Земята неспирен проливен дъжд. Забранил на всички ветрове да духат, освен на южния вятър Нот, носещ мъгли и дъждове. Ден и нощ гонел Нот черни дъждовни облаци, ден и нощ леел дъжд. Разлели се реки и морета, Земята се покрила с вода, а водата се покачвала все повече и повече. Под вода се оказали много полета и гори, села и градове, само най-високите върхове все още стърчали. Навсякъде вода… А по безбрежните вълни плавал, гонен от Нот, само един кораб, на който били Девкалион и Пира.
Девет дни бродел по безкрайната водна шир корабът, докато не достигнал издигащия се връх на Парнас. Тук, на малкото късче суша, седнали Девкалион и Пира и зачакали. Дъждът накрая спрял, но всичко било потънало. Разбрали Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и ги обзел страх, че ще останат сам-сами сред това безкрайно море. И замолили Зевс да ги спаси от потопа.
Постепенно водата започнала да спада и късчето суша, на което се намирали Девкалион и Пира започнало да се увеличава. А след известно време водата изчезнала. Показала се земята – безлюдна, безплодна и напомняща на безкрайна пустиня. Още по-самотни се почувствали Девкалион и Пира сред тази мъртва пустош, където не се чувал звук на живо същество.
Веднъж при Девкалион и Пира се явил вестителят на боговете Хермес. Него изпратил Зевс да разбере какво желае Девкалион, понеже за добротата му Зевс решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и отговорил на Хермес: „О, велики Хермес! Само за едно те моля. Предай на Зевс: нека отново засели земята с хора.”
Отнесъл Хермес на Олимп заръката на Девкалион. Зевс се съгласил и отново изпратил Хермес, за да каже на Девкалион и Пира какво да направят. В един миг долетял Хермес и предал на Девкалион: „Спуснете се от планината в долината и хвърляйте назад костите на прамайката.”
Разбрал Девкалион, че „костите” са камъни. Събрали с Пира камъни и се спуснали по склона, без да се обръщат назад, хвърляйки камъни зад гърба си. Когато камъните свършили, се огледали и видели много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в мъже, а камъните на Пира – в жени.
Боговете превърнали Девкалион в съзвездието Водолей и го възнесли на небето да напомня за сина на Прометей, наследил от своя баща горещата любов към хората. Според други поверия съзвездието Водолей изобразява самия Зевс, който излива потопа върху Земята.
Някои виждат в образа на Водолея, носещ амфора, въплъщение на светлия, съвършен в духовен смисъл човек. Той носи на земята „жива вода”, за да оплодотвори планетата от нов източник. Този поток е едновременно течен и въздушен. Така се раждат новите идеи.
Друг мит свързва съзвездието Водолей с Ганимед. Син на троянския цар Трос, Ганимед бил висок и снажен младеж. Той бил толкова касив, че почти не се отличавал от слънчевия бог Аполон. Веднъж, докато Ганимед пасял стадото на своя баща и весело си пеел песничка, от Олимп го съзрял зевс и тозчас изпратил орел да му доведе Ганимед. Като тъмен облак се спуснал орелът на Зевс, сграбчил Ганимед и го понесъл към светлите простори на Олимп. Там Зевс го надарил с безсмъртие и го направил свой виночерпец, за да носи амброзия и нектар на боговете по време на пиршества. Като вода се леел нектарът, който Ганимед поднасял на Зевс и боговете. Затова на някои звездни карти съзвездието Водолей е изобразявано като човек с кана, от която тече струя.
Знакът на настъпващата епоха
Смята се, че епохата на Водолея обхваща периода от 2000 до 4000 г. и носи в себе си големи промени, водещи човечеството към ново стъпало. Вече са факт много събития, предвещаващи новата ера – началото на усвояването на Космоса, навлизането на информационните технологии, раждането на нови международни организации… И в същото време никога не е било толкова очевидно колко крехък е светът, а стремежът на човека към солидарност никога преди не е бил усещан с такава острота.
