Мълчанието на Вселената придобива тревожен оттенък. Планетолозите преброиха в нашата галактика милиарди възможни планети, подобни на Земята, на които е способен да съществува живот.
Ново изследване, проведено от екип учени под ръководството на Тим Бовард и проф. Чарли Лайнуивър от Австралийския национален университет, сочи, че в Млечния път може да има милиарди планети, годни за живот.
Като анализирали данните, събрани от космическия телескоп „Кеплер“, учените изчислили количеството на планетите, годни за живот. Само в нашата галактика те може да са стотици милиарди, тоест дори по няколко на всяка от 100-те милиарда звезди в Млечния път.
Според изчисленията на учените в обитаемата зона на обикновена звезда средно има около две планети. Получава се, че в нашата галактика има множество планети, на чиято повърхност има вода в течно състояние. Всички те може да са станали люлка за живот, както и нашата Земя.
Да отбележим, че съществуват множество изчисления на броя на потенциално обитаемите планети в Млечния път. Оценките варират от една (Земята) до милиони, но прогнозите на Бовард и Лайниуивър са най-мащабни. Засега е трудно да се каже кои прогнози са близки до реалността, тъй като съвременните астрономични уреди не могат да провеждат преки наблюдения на далечни екзопланети.
В обитаемите зони на звездите от Млечния път може да има средно по две земеподобни планети.
Техническите характеристики на космическия телескоп „Кеплер“ му позволяват повече или по-малко надеждно да открива само горещи планети, които се намират прекалено близо до своите звезди и не могат да бъдат обитаеми.
Но на разположение на астрономите има математически методи за търсене на планети, такива като правилото на Тициус–Боде, което позволява да се определи местоположението на невидимите за уредите планети по характеристиките на орбитите на съседните небесни тела.
Като използвали данните от „Кеплер“ и математически изчисления, австралийските учени се опитали да определят мястото на екзопланетите, които космическите телескопи не могат да видят.
„Според нашите изчисления потенциално годните за живот планети в нашата галактика са множество – разказва проф. Лайнуивър. – И все пак не сме се сблъсквали с разумен живот, способен да строи радиотелескопи и космически кораби. Очевидно съществува някакво препятствие, което пречи на възникването на живот или развитието на цивилизации. Възможно е развитите цивилизации в крайна сметка да се разрушават и загиват.“
Въпросът за мълчанието на Вселената, тоест отсъствието на сигнали от друг разумен живот, е една от най-значителните научни тайни. Ако в галактиката има толкова много годни за живот планети, защо досега не сме получили никакви сигнали от тях, например радио- или лазерни?
По този въпрос съществуват множество хипотези. Песимистичните гласят, че животът на Земята е фантастична случайност и ние сме сами в галактиката, дори във Вселената.
Има и по-оптимистични, по-конкретно някои учени смятат, че развитите цивилизации използват за общуване не лазери и радио, а по-напреднали технологии, например неутринни предаватели или още неизвестни ни начини за връзка.
Съществуват и по-плашещи теории, като хипотезата за галактичния хищник. Според нея разумният живот мълчи неслучайно – в нашата галактика съществува някаква сила, която реагира на сигналите на млади цивилизации и ги кара да мълчат.
Това може да е каквото се сетите – агресивна номадска цивилизация или висш разум, който „присъединява“ цивилизациите към своята комуникационна мрежа. По тази причина привържениците на теорията на хищника смятат за грешка сегашното необмислено транслиране на сигнали от Земята.
