Между алцхаймера и безработните младежи

Психолозите описват нов проблем, с който се сблъскват хората на средна възраст, отгледали децата си. На страниците на Journal of Aging Studies те го характеризират като „феномен на пълното гнездо”.

Името е препратка към ефекта на празното гнездо, добре известен от по-рано. Когато децата пораснат и напуснат родителите си, последните се оказват сами в празния дом, което е свързано с определени психологически проблеми. От една страна, в пустия дом е тъжно, от друга, родителите имат повече свободно време. За „празното гнездо” е писано в специализираните издания преди повече от десет години, а в художествената литература този проблем може да се срещне и по-рано.

Но времената се менят и с заедно с това се променя и животът. Американски психолози са провели изследване, което показва новия проблем, предизвикан от това, че децата остават с родителите си, а бабите и дядовците на свой ред изискват доста внимание и подкрепа. Ситуацията, когато върху плещите на 50-годишна двойка лежат и възрастните й родители, и безработните й деца, престана да бъде изключение – гнездата сега не са празни, а препълнени.

Запитването показало, че повечето родители оценяват помощта за двайсетгодишните си деца по-скоро като положителен момент в живота си и са склонни да смятат, че съвременните младежи трудно може да започнат самостоятелен живот заради ръста на безработицата и разходите. Значителна част от запитаните отбелязват, че все по-трудно им става да се грижат за престарелите си родители, но не бива да се бърза със заключенията, че хората са отвикнали да се грижат за възрастните.

Според невролозите във всички развити страни все по-разпространена става болестта на Алцхаймер – на първо място заради това, че са повече хората, които доживяват до дълбока старост. Лекарите са се научили успешно да се борят с хипертонията, да диагностицират и лекуват рака в ранните му стадий, а по-разнообразното и добре балансирано хранене е снижило броя на заболяванията на храносмилателната система.

Вече е по-лесно да се доживее до 70 години, но е трудно да се избегнат невродегенаративните заболявания. В САЩ всеки пети пенсионер умира с дългове, които е невъзможно да се покрият дори при продажба на цялото имущество. Медицинските сестри и лекарствата струват скъпо, а при болестта на Алцхаймер става въпрос не за месеци, а за няколко години грижи.

От една страна, трябва да се носи бремето и да се почиства болният, а от друга – да се дават пари на 24-годишното дете за храна или дрехи, което доста затруднява живота. А когато не се знае колко ще продължи това съществуване, става трудно за всички.

В дългосрочна перспектива може да се разчита, че най-после ще бъде открито ефективно лекарство срещу болестта на Алцхаймер, а младите ще започнат по-рано да си изкарват прехраната, но за тези промени са необходими десетки години. Засега остава само търпението.