Следи от вулканична активност на снимките на Меркурий накарали учените да променят своето мнение за неговия произход.
Според новата теория минипланетата е мигрирала в Слънчевата система отвън.
Меркурий, неспокойният бог на търговията и вестоносец на боговете, вероятно напълно оправдава своето име, дадено от хората на най-малката планета в Слънчевата система. На нейната повърхност са открити следи от вулканични изригвания, които опровергават най-популярните теории за възникването ѝ.
Подобни вулканични изригвания на Земята възникват, когато течната лава нагрява водата и летливите съединения, които след това излизат от недрата на планетата.
Но Меркурий се намира прекалено близо до Слънцето, затова такива съединения трябва да са се изпарили от адските температури, царящи на неговата повърхност още преди 4,5 млрд. години, при раждането на планетата.
На снимките, направени от автоматичната междупланетна станция „Месинджър“ през 2008 година, явно се виждат залежи от вулканична пепел. Досега учените смятали, че вулканичните изригвания е имало веднага след възникването на планетата.
Внимателен анализ на снимките показал, че кратерите на меркурианските вулкани са се образували в различни периоди – от 3,5 до 1 млрд. години, тоест много по-късно от раждането на Меркурий.
© ESO
Това откритие позволило да се издигне теория за формирането на най-близката до Слънцето планета извън нашата система. Според учените Меркурий е станал наш съсед сравнително скоро според космическите мерки.
Откриването на вулканична активност на Меркурий влиза в противоречие с друга известна теория, според която тази планета навремето е изпитала сблъсък с по-голямо тяло, унищожило голяма част от нейната кора.
Но ако кората на Меркурий е била разрушена, на него нямаше да останат толкова стари следи от вулканична дейност.
Учените признават, че най-близката до Слънцето планета поставя пред тях въпроси за произхода си, на които засега е невъзможно да се отговори.
миналото “вулканичното” лице на Меркурий, може и да е настоящо. Повърхността на планетата е “дишала” активно и “дишала” и днес.
В цялата статия се обсъжда „вулканичното“ лице на Меркурий, тук теории за Нибиру, разделени повърхности и железни ядра не се връзват. Повърхността на планетата е „дишала“ активно, следите са видни и подобен катаклизъм, който би заличил тези следи е просто абсурд.
Да,вероятно е така.
Но как ще обясниш наличието на Астероидния пояс между Марс и Юпитер !!!
Явно има още нещо !!!
Също съм го мислил ,и моята Теория се доближава до Теорията на Захари Сичин, както и прочетената от мен книга – „Документите Тера – Скритата История на Планетата Земя“.Може и 2-те теории да са вярни – Просто Нибиру удря Тиамат ( който се намира на мястото на астероидния пояс), при който една част от него се „разпръсква“ и оставя Астероидния пояс, а другата част от него заедно с част от Нибиру ,създават Земята ,и по късно Луната.
А най тежката част от тях (понеже желязото и по плътните елементи от Нибиру и Тиамат се привличат с най голяма сила от Слънцето) образуват Меркурий 🙂
Аз винаги съм имал едно еретично виждане за Меркурий. Не знам защо, но смятам, че сблъсък между Земята и Меркурий е създал Луната а по-късно Слънцето е уловило в близка орбита Меркурий. Знаем, че Меркурий е изгубил повърхноста си, знаем, че планетата е почти изцяло от желязо, както всяка останала планета в ядрото си. Тоест, Меркурий е едно ядро на планета, на която повърхноста и липсва. Луната от своя страна е планета с малко съдържание на желязо, като капак то е равномерно на повърхноста и мантията. Знаем, че при образуване на планети, още в ранната и нажежена планета желязото като най-тежко се оттича в ядрото а другите елементи остават към повърхноста. Но Луната е с голямо количество желязо в мантията и повърхността, за сметка на това Луната има най-малкото съотношение на размера на ядрото спрямо планета, при всичко останало в системата ни при останалите планети и спътници то е 50% при Луната едва 20%. , дефакто излиза, че тя не се е образувала като останалите планети в Слънчевата система а материалът и е сякаш изкуствено доставен в земна орбита. Меркурий е ядро на планета, Луната сякаш е построена от повърхност на планета. Естествено голяма част от материала с който е изградена Луната е еднороден с този на земята, вероятно при сблъсъка Земя-Меркурий голяма част от Земята също е излетяла в космоса, останките от Меркурий също са паднали на земята, други са се умешили със земните в околоземна орбита и по-късно и са образували Луната. Може би ако някога пратим до Меркурий сонда, която да покаже състава на планетата може и да се докаже моета теория. Но може и да е някаква огромна моя фантазьорска глепост. Но просто не откривам в слънчевата система останки от планета която да се е сблъскала със Земята а ме съмнява при сблъсък на две големи планети да се получи пълно сливане в една обща. Ако си представим, че две големи тела се сблъскват със скорост между 50000-100000км.ч. дори при челен сблъсък ми се струва, че материята няма да остане на едно място. А при по-вероятен сблъсък под наклон примерно 45% удараше е колосален, но ще се получи като в билярда и планетите нямаше да се слеят а щеше с променени трактории да продължат по нови орбити. Може и да ме помислите за луд, но като прочетох статията, реших да напиша и моята стара теория. Която вероятно е пълна глупост.
Това което си написал не е глупост … Хареса ми как разсъждаваш,браво …