Вероятно помните тази история: през 1996 година в марсианския по произход метеорит ALH84001 са открити следи, които едни учени нарекоха биогенни, а други – свидетелство за некомпетентността на първите.
Анализът на нов марсиански метеорит е способен да разгори същите дискусии.
В нова серия на този детективски роман Евърет Гибсън от НАСА, един от авторите на изследването от 1996 година, е изучавал по-голям метеорит от Червената планета – така наречения Ямато 000593 (Y000593).
Под негово ръководство учените стигнали до извода, че възрастта на това 13,7-килограмово тяло е 1,3 милиарда години и се е формирало от лавов поток, а едва преди 12 млн. г. отломката е била вторично разтопена при удара на друго тяло по Марс и изхвърлена в Космоса. Преди 50 000 години тя е паднала в земна Антарктида, където през 2000 година я открила японска експедиция.
Сред останалото в метеорита има мрежа от канали, пронизващи цялото тяло, с криви, вълнообразни форми, което изследователите смятат за съвместимо със сценария за продължително биологично въздействие. За сравнение те привеждат земни базалтови стъкла, които при взаимодействие с бактерии придобиват сходна вътрешна структура.
Друг интересен набор от черти са откритите микросфери с размери от микромети до нанометри. Те се намират между слоевете на отломката, открояват се на фона на карбонатите и намиращия се отдолу силикатен слой. Сходни структури са откривани преди в метеорита „Нахла“, който също има марсиански произход. Съдържанието на тези микросфери е богато на въглерод и той е повече от слоевете идингсит (форма на оливина), основна маса на това тяло.
Чертите на метеорита „Ямато“ са много близки до тези на „Нахла“ и едва ли това е резултат от дейността на земни живи организми. Общо, заключават изследователите, подобни структури следва да се признаят за характерни за Марс въобще.
Снимката от електронния микроскоп показва част от канали и микроканали в метеорита с марсиански произход.
© NASA
Традиционно авторите отбелязват, че тези черти не може със сигурност да се отнесат към биогенните – в смисъл, че теоретично може да се дължат на абиогенни механизми. Но и външното, и вътрешното сходство сочат аналогични канали и микросфери в такива земни породи, където подобни следи почти винаги се интерпретират като биогенни.
Разбира се, по резултатите от изследването не може със сигурност нито да се потвърди наличието на живот на Марс, нито да се опровергае такава концепция. Тоест, както е посочвано вече много пъти, без експедиция на биолози на Марс окончателна яснота не може и да има.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Astrobiology.
