Генетичните фактори в 40–45% определят вероятността за лошо самочувствие след прекаляване с алкохола.
Обикновено за махмурлука обвиняваме собственото си невнимание. Едни казват, че не трябва да се смесват бирата и водката, други – че трябва да се закусва, трети си спомнят народни рецепти, препоръчващи отрано да се хапне нещо мазничко. Но не бива да се пренебрегват и външните фактори – често махмурлукът е просто съдба. По-точно – гени.
Доколко махмурлукът зависи от гените, са изяснили Уенди Слатски и колегите ѝ от университета на Мисури. Използваният от изследователите подход бил съвсем прост – авторите сравнили колко силно страдат от махмурлук еднояйчни близнаци.
В работата взели участие около 4000 души на средна възраст, които били питани колко често и колко силно страдат от махмурлук и колко често и много пият. Също така за всеки била определена „устойчивостта към махмурлук“ – вероятността, че човек ще се чувства зле след алкохол.
Близнаците били необходими, за да могат да се сравнят случаите с еднакви гени. Както е известно, еднояйчните близнаци имат идентична ДНК и затова често стават „герои“ на генетични и медицински изследвания, тъй като с тяхна помощ може с точност да се определи колко един или друг признак зависи от последователностите на гена и доколко – от извънгенетични фактори.
Ясно е, че при изучаване на устойчивостта към махмурлук се изисквала статистическа обработка на данни, тъй като един близнак например можело да пие по-често, друг – по-рядко, но и двамата можели да страдат еднакво от махмурлук.
В резултат се оказало, че вероятността от махмурлук наистина силно зависи от гените – при 40% от мъжете и 45% от жените. Това не означава, че половината от сутрешното ви главоболие след вчерашния запой може да се припише на гените. Това значи, че ако ви измъчва махмурлук, то в 40–45% тук може да са виновни гените. В същата степен от гените зависи и устойчивостта към махмурлук – ако един от близнаците не страда от него, то и вторият с висока вероятност е пощаден.
Колкото до останалите 60–55%, то тук може да играят роля странични фактори – например количеството изпит алкохол или хапването на нещо, което допринася за абсорбирането на алкохола от стомашно-чревния тракт. Очевидно, ако човек периодично страда от характерни симптоми, независимо как и колко е изпил, то с голяма вероятност не му е провървяло с гените.
А може би по-скоро му е провървяло – смята се, че именно махмурлукът противостои на алкохолната зависимост – този, който редовно „боледува“ от тази „болест“, едва ли редовно ще се напива.
Така че получените резултати са важни в светлината на борбата с алкохолизма – генетичните изследвания биха помогнали да се уточнят рисковите групи, тоест тези, които следва да се притесняват от алкохолна зависимост.
