Попитайте приятелите си да назоват – веднага, без да се замислят – тримата най-известни фокусници на всички времена. В 99% от случаите отговорите ще бъдат: Худини, Кио, Копърфийлд.
Но ако тази статия се казваше, да речем, „Худини на служба в ЦРУ“, такова заглавие може да предизвика недоумение. Каква е връзката, след като великият илюзионист е починал през 1926 година, когато от ЦРУ още не е имало и помен?
А иначе връзка има. „Магията и разузнаването са родствени изкуства“, заявил веднъж Джон Маклафлин, бивш зам.-директор на ЦРУ. Но всичко по реда си.
На сцената – мистър Малхолънд
Името на Джон Малхолънд не е станало легенда като имената на Худини и Копърфийлд. Този илюзионист е бил доста известен в САЩ в периода 1930–1950 г. Споменатият от нас Маклафлин, близък познат с Малхолънд, казва за него така: „Смятам, че именно такъв трябва да бъде илюзионистът – изискан, изкусен, изобретателен, неизчерпаем.“
Освен „основната си професия“ – демонстрация на чудеса, Малхолънд пишел и публикувал книги, разбира се, посветени на магията. Много години той оглавявал сп. „Сфинкс“, адресирано както до професионалните фокусници, така и до по-широка аудитория. Затова няма нищо чудно, че именно към него се обърнал през 1953 г. д-р Сидней Готлиб с озадачаващата, но не по-малко логична молба: да напише практическо ръководство за разузнаването от гледна точка на илюзионното изкуство.
По това време Джон Малхолънд навършил 55 години и бил един от най-популярните фокусници на Америка. Готлиб, работещ тогава в рамките на програмата „МК-Ултра“, в която влизали изследвания на ЛСД и други силнодействащи наркотици, бил привлечен от безупречното владение от Малхолънд на „магия от голям мащаб“.
Простичко казано, това е „ловкостта на ръцете“, позволяваща да се изпълняват трикове буквално под носа на зрителите, като се мине без сложен реквизит. А какво друго е необходимо, за да пуснеш незабелязано в нечия чаша капсула с наркотичен препарат или дори отрова?
Освен това ЦРУ имало нужда от практическо ръководство от илюзиониста и за осигуряване на безопасност на тайни срещи с агенти, особено в страните от Източния блок.
Съмненията на илюзиониста
Малхолънд се озовал пред дилема. Клетвата на фокусника гласяла: „Никога не разкривай нито една тайна на непрофесионалист, докато той не даде тази тържествена клетва…“ От друга страна, тези тайни биха могли да помогнат в тайната война, която водела страната му срещу заплахите за свободата и демокрацията.
Илюзионистът се съгласил, но при условие че написаното от него няма да попадне в ръцете на хора, които нямат достъп към секретни документи. Резултат от работата му станали две пособия – „Опознавателни сигнали“ и „Някои оперативни похвати за въвеждане в заблуда“.
През 1973 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс издал заповед за унищожаване на редица секретни материали, сред които попаднали и съчиненията на Малхолънд. Но те оцелели по чудо и били открити в разсекретени архиви на ЦРУ през 2007 г. Какво е писал там известният магьосник и как се прилагали неговите тайни в практическата оперативна работа?
Трансфер на идентичност
Тук отново се връщаме към знаковата за света на илюзиите фигура на Хари Худини – по-точно не към него самия, а към някои негови трикове с „превъплъщение в двойници“, описани от Малхолънд. В ЦРУ това получило наименованието „трансфер на идентичност“ – когато оперативният служител изведнъж изчезва отнякъде и също толкова неочаквано се появява на друго място.
Ето как изглеждало това на практика. През 1970 година в Москва възникнала необходимост от лични срещи на американския разузнавачи с особено важни агенти. Трябва ли да споменаваме под какъв контрол на КГБ са се намирали тогава всички американци в Москва, особено работещи в посолството!
Бил разработен план, който, ако трябва да му се даде име, би трябвало да се именува като операция „Худини–Малхолънд“.
В уречения ден служителят на ЦРУ пристигал на протоколен прием – както се полага, с вратовръзка, в строг костюм. Идвал и оперативният му партньор, облечен по-небрежно, по ярката американска мода от 70-те години – такива волности му били позволени съгласно предварителната разработка. Този човек, както се смятало (и се потвърдило), не предизвиквал сериозни подозрения сред КГБ. Разбира се, и двамата знаели, че появата им е фиксирана от службата за наблюдение на КГБ.
Междувременно се появявал и трети участник в операцията – с гипсиран крак, в спортно сако и шапка за ски (според легендата той наскоро получил травма и дори не можел да шофира – докарала го жена му). Когато се съберели тримата, шпионинът сменял дрехи и „идентичност“ с облечения по американска мода и напускал приема в компанията на „травмирания“ и съпругата му.
Естествено, излизането им било отбелязвано от КГБ, но наблюдателите смятали, че заподозряният шпионин е още в сградата. А разузнавачът междувременно се преобличал в колата в небиещи на очи дрехи и шапка, спокойно се срещал с агента и се връщал в същата компания на приема, където ставала обратната процедура по превъплъщение. Ето ви го любимия трик на Худини – „човек там, където го няма“.
Кучето – приятел на шпионина
Най-необичайният метод на илюзорна измама, предложена от Джон Малхолънд, бил свързан с използването на… голямо куче. Ето как той бил приложен в Москва в същата 1970 година. Новият сътрудник на посолството пристигал с огромен санбернар. Когато разузнавачът трябвало да се достави на мястото на срещата с агента, той се обличал в изкуствена кучешка кожа, а собственикът на истинския санбернар откарвал този „вълк в кучешка кожа“ уж на ветеринарен преглед.
В кожата за повече достоверност бил дори монтиран магнитофон със запис на кучешки звуци – вой и лай. На безопасно място шпионинът се преобличал, а след изпълнение на задачата се връщал обратно в кожата на санбернара.
Тук може да отбележим, че идеята за маскирането като животни не принадлежи на Малхолънд, макар и да е включена в неговото ръководство за разузнавачи. Още по време на Втората световна война британското Управление за специални операции предложило изпращането на диверсанти в окупираната от немците Франция в каучукови отливки на крави. Предварителните изпитания показали доста висока ефективност на „кравешкия вариант“, или поне по тъмно. Но независимо от положителните резултати няма сведения дали такива операции са осъществявани в реални условия.
Неочаквана развръзка
С кучета е свързана и една от най-рискованите операции на ЦРУ, проведена съвместно с англичаните през 1985 г. – организирането на бягството от Москва на ценния англо-американски шпионин, полковникът на КГБ Олег Гордиевски. Кучето обаче този път „играло от другата страна“. Ето как се случило.
Гордиевски, заемащ висок пост в КГБ и бивш резидент в Лондон, дава съгласие за сътрудничество с британското разузнаване. Но дезертиралият от ЦРУ Олдрич Еймс издава на КГБ множество тайни, включително и такива, които хвърляли сянката на подозрението върху Гордиевски. Резидентът бил отзован в Москва. КГБ нямало преки улики срещу него, но го подложило на продължителни разпити, след които го изпратило в дома му, където било наблъскано с подслушвателни устройства.
Разчитало се, че Гордиевски случайно ще проговори или ще направи опит да се свърже с британците. Това не се случило, но положението оставало заплашително. Тогава било решено да се приведе в изпълнение план за екстрено спасяване.
Измъкнал се от постоянното наблюдение, Гордиевски стигнал с влак и автобус до финландската граница. Там вече го очаквала служителка на британското посолство с кола – автомобил с дипломатически номер, така че проверка не се очаквала. Шпионинът се скрил в багажника, но овчарката на един от граничарите проявила голям интерес към убежището му.
Тогава служителката на посолството предложила на кучето сандвич с месо. Не е известно дали находчивата жена е чела Малхолънд, но илюзионният трик с отвличането на вниманието и тук сработил без забележки. Гордиевски станал първият западен шпионин, който успял да се изплъзне от зоркото око на Седмо управление на КГБ.
Нови времена
Разбира се, в наше време наследството на Малхолънд, който използвал в ръководствата си много от практиката на Худини и други „магове“, вече не се прилага така широко. Настъпили са други времена, старите трикове се знаят, разузнаването и контраразузнаването се обзавели с такава апаратура, която предшествениците им не били и сънували. Но именно в днешните условия илюзионните секрети придобиват особено значение.
Колкото по-подготвен е противникът, толкова по-трудно е той да бъде измамен. Но няма нищо невъзможно в магическия свят на илюзиите. Така че прав е бил Джон Маклафлин навремето – наистина магията и разузнаването са родствени изкуства. И кой знае колко още подобни инструкции не просто лежат в архивите на спецслужбите, а реално и активно работят във войната на шпионите.
