Преодоляването на притеглянето на черна дупка е възможно: магнитното поле около колапсар не ѝ отстъпва по сила на гравитация, което позволява на някои частици материя да избягат от нейните „обятия“.
До този извод са стигнали астрономи от Германия и САЩ, пише сп. Nature.
Днес човечеството знае за съществуването на няколкостотин свръхмасивни черни дупки в ядрата на далечни от Земята активни галактики.
Астрономите успели да видят космическите чудовища благодарение на това, че ги заобикаля акреционен диск – облак от газ и частици прах.
Черната дупка непрекъснато захваща част от материята на този диск, голяма част от който безследно изчезва в нея. Остатъците се изхвърлят в околното космическо пространство във вид на джетове – тънки снопове плазма, ускорена до околосветлинна скорост. Именно тези „опашки“ джетове позволяват да се открие черната дупка, да се определят и изучат нейните свойства.
Мохамед Заманинасаб от Института по радиоастрономия в Бон (Германия) и колегите му изучавали структурата на джетовете, използвайки данните на американския радиотелескоп интерферометър VLBA. Те търсили в сноповете плазма следи от магнитно поле, съществуващо около самата черна дупка и в акреционния диск.
Магнитното поле отдавна се смята за причина на съществуването на джетовете, но досега то не е откривано поради ниската чувствителност дори на най-мощните наземни радиотелескопи.
Първите намеци за неговото съществуване били открити през август миналата година, когато европейските астрономи забелязали, че излъчването на черната дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път се изкривява под действието на магнитното поле на пулсара PSR J1745-2900, разположен на пътя между Земята и този гигантски колапсар.
Стрелец А* е сравнително „спокойна“ черна дупка, която няма джетове, поради което учените не успели точно да измерят силата на магнитното поле и да открият неговия източник.
Екипът на Заманинасаб открил, че, като се знае точната маса на колапсара и яркостта на лъчението на джета в оптичния диапазон, може да се изчисли магнитното поле на този сноп материя и на цялата черна дупка.
Подобни данни били достъпни само за 76 свръхмасивни черни дупки от двеста обекта, изучени от авторите. И все пак те били достатъчно, за да се разбере: магнитното поле на ръба на хоризонта на събитията – „сфера на невъзвръщане“ около черна дупка – се оказало съпоставимо по сила с притеглянето на колапсара.
Това потвърдило версията на учените за това, че магнитното поле на свръхмасивните черни дупки може да „разпръсва“ джетовете. От друга страна, учените не допускали, че то може да е толкова силно. Очевидно ще се наложи астрофизиците да преразгледат теорията, описваща взаимодействието на черните дупки с акреционния диск и процеса на формиране на джета.
„Ако нашите идеи се потвърдят в хода на по-нататъшни наблюдения и проверки, то астрономите ще трябва да променят методите на изучаване на свойствата на черните дупки. Нашето изследване показа също така, че ние недооценяваме силата на джетовете, които може да влияят на живота на галактиката като цяло и дори на близкото ѝ обкръжение“, отбелязва Ерик Клаузен-Браун от Института по радиоастрономия в Бон.
Според учения „това трябва да доведе дотам да се преосмисли колко далече се простира „сферата на влияние“ на черната дупка върху живота на заобикалящия я Космос“.
