Обвиненията на нашия естествен спътник във всевъзможните хорски беди са неоснователни – въпреки хилядолетните традиции да се припишат на Луната необикновени способности.
Астрономът Жан-Люк Марго (Jean-Luc Margot) от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (САЩ) си е поставил задача да изясни влияе ли Луната върху поведението на хората, както и да обясни защо тази представа е толкова популярна.
Например изследване, което убедително доказва, че лунните цикли по никакъв начин не влияят на раждаемостта, е публикувано още преди 40 години. Но и след него продължават да се появяват работи, в които се откриват някакви доказателства за такова влияние.
Марго изучил данните от едно такова изследване – през 2004 година испански учени показали връзката между лунните цикли и броя хоспитализации. Той повторно анализирал и обработил всички първични данни и установил, че не може да става дума за никакво влияние, а резултатите се обясняват с грешки в подбора и анализа на данни.
Вярата на хората във влиянието на Луната се обяснява от Марго с нагласата. Нашето възприятие избира, а нашата памет съхранява само тези данни, които се вместват в нашата картина за света.
Така например човек добре помни трудните и неспокойни дни, които са съвпадали с пълнолуние. А дните, когато ситуацията не била по-добра, но извън влиянието на небесното тяло, се забравят бързо.
Същият принцип работи, когато на човек му се струва, че гледането на кафе или хороскопът от вестника вярно са предсказали събитията от неговия ден. Съвпаденията впечатляват и се запомнят, несъвпаденията изпадат от вниманието.
Освен това не бива да забравяме и така наречените самосбъдващи се пророчества – човек, сигурен, че нещо трябва да се случи, незабележимо за себе си приближава този момент. Отчитайки богатата културна традиция, свързваща Луната с отвъдното, подобни нагласи са лесно обясними.
Статията на учения е публикувана в изданието Nursing Research.
