Що се отнася до изкуството, то всеки има своя представа за красота. Очевидно същото може да се каже и за медицинската диагноза.
Ревматологът Сара Уокър цял живот изучавала вълчанката (лупус) и други болести, а също лекувала пациентите от тях. Когато видяла картината „Атинската школа“ на италианския ренесансов художник Рафаело, тя не могла да откъсне очи от самотната фигура на човек, седящ с приведена глава на стълбите, настрани от останалите философи.
Фигурата, изобразена на картината, бил гръцкият философ Хераклит. Мнозина изкуствоведи смятат, че неговият портрет е копиран от съвременника и конкурент на Рафаело – Микеланджело – и това е една от причините картината да е толкова прочута.
Но д-р Уокър твърди, че платното привлякло вниманието ѝ по съвсем друга причина.
„Нещо с коленете му не е наред“, казва тя. Обиграното око на лекаря веднага забелязало подутото коляно и необичайни възелчета и подутини около капачката.
Д-р Уокър, която, преди да се пенсионира, преподавала вътрешни болести и ревматология, решила да му постави диагноза.
Отначало тя изучила други работи на Рафаело, за да се убеди, че той е умеел да рисува нормално здраво коляно (и изяснила, че умеел). Та се посъветвала с колеги и избрала 10 снимки с изображения на колене, нарисувани от Рафаело – живопис и графика, включително фрагмент от „Атинската школа“.
След това ги изпратила на друг специалист, за да чуе независимо мнение. Тя изнасяла лекции на лекарски конференции, отговаряла на въпроси от аудиторията и се интересувала от мнението на колеги. По думите ѝ нейните колеги основно били съгласни с това, че в коленете имат патологични изменения, но по отношение на диагнозата мненията им се разминавали – едни смятали, че това е остеоартрит, а други твърдели, че става дума за подагра в късен стадий.
Д-р Уокър е само една от представителките на малка група лекари, които с удоволствие са готови да предложат нестандартен поглед върху някои произведения на живописта и въз основа на картините да поставят „диагноза“. Тази тема започва да привлича вниманието на редакторите на медицинските научни списания и организаторите на тематични конференции.
В някои медицински институти са разработени учебни програми, с чиято помощ, с примера на прочути живописни платна, лекарите се обучават правилно да разглеждат картини. Лекарите твърдят, че такава практика ще им позволи да развият наблюдателност и да получат информация за това, как хората от миналото са възприемали болестите, а също да се приобщят към старото лечителско изкуство, което е много важно в наше време, когато професионалната дейност на лекарите все по-често зависи от използването на техническите постижения.
„Лекарите виждат това, което изкуствоведите може и да не забележат, тъй като възприемат произведенията на изкуството без пристрастия“, смята Карън Гудчайлд, завеждаща Катедрата по изкуства и история в Уофърд колидж в Спартанбърг, щата Южна Каролина.
Но всички тези инициативи невинаги намират подкрепа от страна на изкуствоведите, които са свикнали да обсъждат такива въпроси със свои колеги, а не да вникват в особеностите на художественото възприятие на лекарите или на други, които слабо разбират от изкуство.
Не е изключено съмненията, на които сега се подлага общоприетото тълкувание и цялото привично възприятие на произведенията на изкуството, да предизвикат бъдещи спорове и тук възниква въпросът за това, в чия компетенция е изказването на мнение за съдържанието и художествената ценност на произведенията на изкуството.
По някои въпроси възприятието на лекарите и художниците съвпада. И едните, и другите са призвани да наблюдават, и едните, и другите изучават анатомичните особености на човешкото тяло.
Медицинската литература изобилства от разсъждения за диагнози, поставени в последните години въз основа на външния вид на персонажи, изобразени на картини. В научните издания може да се срещнат статии, чиито автори влизат в полемика за 24 автопортрета на Рембранд, изяснявайки имал ли е той страбизъм, тоест късогледство, или не.
Някои твърдят, че хора, изобразени на картините на Ел Греко, имат характерни признаци на синдром на Марфан – наследствено заболяване на съединителната тъкан.
Почетният професор и старши научен сътрудник от катедрата по дерматология на медицинския факултет на Йейлския университет Ирвин Браверман твърди, че изучаването на изкуството позволява на лекарите да усъвършенстват навиците за наблюдение, което е много важно в наше време, когато в своята работа лекарите все по-често разчитат на резултатите от МРТ или други съвременни средства за диагностика.
През 1997 година д-р Браверман осъществил сътрудничество с куратора на Художествената галерия за британско изкуство при Йейлския университет, за да разработят съвместно задължителен учебен курс за лекари, който да им позволи да формират навици за наблюдение въз основа на изучаването на известни произведения на живописта.
Подобни курсове предлагат и други медицински учебни заведения, включително Медицинската школа на Харвардския университет. Идеята за създаването на учебен курс, предлагана в Йейлския университет, се родила, когато Браверман разбрал, че студентите му не забелязват някои важни симптоми у пациентите, страдащи от дерматологични заболявания. Той се замислил как да развие тяхната наблюдателност и си спомнил за изкуството. „На картините може да се види много – казва д-р Браверман, – фактически те напомнят пациенти.“
Томас Хайне, лекар в отделението по педиатрия и вътрешни болести в Главната бостънска болница в щата Масачузетс, изнасял лекции на тема болести, изобразени в произведения на изкуството, сред които ендокринни заболявания, ревматизъм и детски болести.
Сега той подготвя за публикуване в научните издания две статии на тази тема. По думите му на старите платна са изобразени такива болести, които в нашия век на наука и прогрес лекарите в клиничната си практика е възможно никога да не успеят да наблюдават.
Например на картината на Едвард Мунк Inheritance е изобразено дете с вроден сифилис. На фреска, създадена приблизително през 1446 г. в Палермо, очевидно е изобразена проказа. А на картината на Мазачо „Св. Петър изцелява болни със сянката си“ (St. Peter Healing the Sick With his Shadow) най-вероятно е изобразен полиомиелит.
Д-р Хайне признава, че в тези случаи е доста трудно да се постави диагноза, тъй като няма възможност да се проведе обективен медицински преглед, да се направят лабораторни анализи и диагностична визуализация. И особено трудно е, по думите му, „да се постави диагноза въз основа само на едно изображение на „пациент“, създадено преди няколкостотин години, и то далеч не за да се покажат във всички детайли симптомите на болестта с цел диагностика“.
Някои лекари се опитват да намерят в картините характерни признаци, потвърждаващи наличието на болести, за да разберат по какъв начин в миналото са се отнасяли към някои заболявания. Един от ръководителите на програмата по изучаване на синдрома на Даун Брайън Скотко от болницата на Масачузетс преди няколко месеца се озовал в хотел Taj Boston и видял на стената картината на Томас Джоунс Баркър „Семейна група“.
На нея е изобразена дама, вероятно майката на семейството, прегръщаща момченце. На преден план седи млада жена, която държи куче на коленете си. Д-р Скотко започнал да разглежда картината, тъй като вниманието му привлякло лицето на тази млада жена с кучето – сторило му се, че тя има синдром на Даун.
След това той предложил на колегите си от клиниката, с които заедно изучава синдрома на Даун, да погледнат картината и да кажат мнението си. Трудно било да се постави диагноза. Това било само портрет и хората на картината били в официално облекло.
Нямало възможност да се прегледа „пациентката“ и да се установят други признаци на заболяването. Но във външността на девойката лекарят видял нещо, което я отличавало от останалите. Тя имала наклонени очи – характерен признак за синдрома на Даун, а очите на майката и брата били разположени хоризонтално.
Според д-р Скотко той не могъл да намери никакви сведения нито за семейството, поръчало картината, нито за това, което е искал да покаже художникът. Но като човек, занимаващ се с лечение на хора със синдром на Даун и встъпващ в тяхна защита, му се искало да мисли, че „картината демонстрира това, че авторът смята човек с нарушено развитие на интелекта за достоен за изображение на картина“.
По думите на д-р Гудчайлд от Уофърд колидж, тя забелязала, че лекарите, изглежда, проявяват жив интерес към картината на ренесансовия художник Бронзино „Портрет на млад мъж с книга“, изложена в Метрополитън музей, а също към други портрети, изобразяващи хора, при които едното око гледа в съвсем друга посока. Някои лекари, разглеждащи тези портрети, установили у изобразените персонажи страбизъм или късогледство.
Но според нея, ако се допусне, че лекарите са поставили правилна диагноза, то това би означавало, че „прекалено много персонажи на портретите на Бронзино страдат от очни болести“.
Тя смята, че тук се крие нещо друго. Според Гудчайлд лекарите продължават да изучават отделни картини, без да обръщат особено внимание на това, че те вероятно са „били нарисувани в съответствие с някаква мода, съществуваща в живописта от това време“.
В края на 2013 г. Гудчайлд изнесла лекция пред изкуствоведи, специалисти по живопис от XVI век. Тя обърнала вниманието им на това, че тази характерна особеност се проследява и в работите на други майстори, на които Бронзино се възхищавал и които го вдъхновявали – например немският художник Албрехт Дюрер.
Не е изключено Бронзино да се е прекланял и пред Микеланджело и неговата прочута скулптора на Давид, в която той е изобразен по такъв начин, че едното му око гледа към зрителя, а другото – някъде далеч, в друга посока. Според Гудчайлд в латинската поезия, популярна в литературните кръгове, в които се въртял Бронзино, се споменавало, че едното око на Венера е малко криво, което се смятало за признак на нейната красота.
Както смята д-р Гудчайлд, художниците невинаги рисуват това, което виждат. Именно затова изкуствоведите често се затрудняват да дадат еднозначен отговор на въпроса за смисъла на произведението. Лекарите казват, че същото може да се каже и за болестите. Дори при наличието на диагноза често може да се наблюдават симптоми, несъответстващи на клиничната картина.
Както казва д-р Гудчайлд, в процеса на работа по изучаване на картини с късогледи персонажи у нея се създало усещането, че лекарите и изкуствоведите може да споделят опит и да „заимстват един от друг методите си на работа“.
С това е съгласна и ревматологът Уокър. И продължава да изучава „Атинската школа“ на Рафаело – тя се връща към картината като към пациент, който я е поставил в задънена улица – и се опитва да погледне по нов начин на нея. Сега тя обобщава резултатите от своите наблюдения на коляното на Хераклит и се готви да публикува анализ на този клиничен случай в научно издание.
