Според легендите в дълбока древност освен злато и сребро в Атлантида се добивал още един скъпоценен метал. Той се наричал орейхалк.
Учени смятат, че в останките от потънал 2600-годишен кораб край Сицилия е открит именно орейхалк. Корабът е открит в началото на тази година.
Корабът, превозващ метала, е потънал край гр. Гела (южното крайбрежие на Сицилия) при навлизане в пристанището. Корабокрушението вероятно е настъпило в резултат на буря.
„Отломките от кораба датират от VI в. пр.н.е. – казва Себастиано Туза, старши интендант на морското управление на Сицилия. – Те са открити на 300 метра от бреговете на Гела, на дълбочина 3 метра.“
Вероятно корабът се е връщал от Гърция или Мала Азия. Товарът му се състоял от 39 слитъка със скъпоценния метал. Орейхалкът е смятан за мистичен метал дори в епохата на Платон, който споменава за него в „Критий“ 360 г. пр.н.е.
Но какво всъщност е представлявал орейхалкът? Тъй като той липсва в таблицата на Менделеев, се смята, че това е била сплав от няколко метала в определени пропорции. Точната му формула оставала предмет на спорове.
Освен това Платон споменавал, че металът е имал червен оттенък. Според митовете орейхалкът е бил изобретен от Кадмус, персонаж от гръцката митология, който основал Тива и донесъл в Гърция азбуката от Финикия.
Дарио Панета изучил състава на слитъците, като използвал рентгенова флуоресценция. Така станало ясно, че слитъците се състоят от 75-80% мед, 15-20% цинк и малко количество никел, олово и желязо.
Съединението напомня съвременния месинг, сплав от мед и цинк. Учените и преди смятали, че орейхалкът напомня месинг, който в древни времена може да са произвеждали в тигел чрез реакция между цинкова руда, каменни въглища и мед.
„Нищо подобно не сме откривали по-рано“, добавя Туза. Градът Гела е основан през 689 г. пр.н.е. и е постигнал разцвет благодарение на множеството разположени в него работилници. Туза смята, че орейхалкът е бил предназначен за занаятчийските работилници, за да изработят от него висококачествени декорации.
