Леденият гигант Уран прояви невиждана бурна активност

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Изображения на Уран в инфрачервения диапазон. Бялото петно е най-голямата буря за цялата история на наблюдения на планетата.
© Imke de Pater (UC Berkeley) & Keck Observatory
Антония Михайлова

Седмата по отдалеченост от Слънцето планета Уран винаги е смятана за относително спокойна.

Този леден гигант е около четири пъти по-голям от Земята по диаметър. Атмосферата му се състои от водород и хелий с малки петна от метан, които придават на планетата синкав оттенък.

Поради голямата отдалеченост от Земята (30 пъти по-далече от Слънцето, отколкото нашата планета) наблюденията на измененията на времето в атмосферата му са доста сложни. Най-голямо количество информация е събрана при включването на мощни телескопи, снабдени с адаптивна оптика, като например Keck II от обсерваторията на Хаваите.

Многогодишните наблюдения на Уран са показали, че най-мощните атмосферни явления са характерни за ледения гигант в периодите на равноденствията, когато Слънцето се разполага над неговия екватор. Това се случва на всеки 42 години и близкият пик на активност е бил през 2007 година.

Затова, когато на 5 и 6 август 2014 г. екип изследователи начело с проф. Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли фиксирали в северното полукълбо на Уран осем мощни бури, специалистите били в недоумение.

Уран е лишен от вътрешен източник на топлина. Смятало се, че атмосферната му активност се осигурява от слънчевата светлина, но тя е слаба по това време на годината в северното полукълбо.

Една от бурите била призната за най-силната за цялата история на наблюденията с адаптивна оптика на дължина на вълната 2,2 микрона (при тези условия може да се провеждат наблюдения на облаците малко по-ниско от тропопаузата*). В областта на тази буря се падали 30% от общото количество светлина, отразена от планетата.

Удивителното наблюдение заинтересувало не само професионалните астрономи, но и любителите, които са свикнали да смятат Уран за скучна синкава точка на небето. Последните се прилепили към своите телескопи и открили върху ледения гигант ярко петно във видимия диапазон.

Диаметърът на огледалото на Keck II е 10 метра, докато оптиката на любителския телескоп е средно не повече от метър. Получените от астрономи любители през септември и октомври 2014 година снимки напълно потвърдили „непланираната“ активност на Уран.

При изучаването на снимки, направени при различни дължини на вълните от различни телескопи, колегата на Де Патер – д-р Лоуренс Сромовски от университета на Уисконсин-Медисън, забелязал, че някои вихри се виждат само на дължина на вълната 1,6 микрона и не са различими на 2,2.

В официално съобщение на сайта на Калифорнийския университет ученият обяснява явлението с това, че подобни атмосферни явления имат място дълбоко в атмосферата, под слоя облаци от метанов лед. Потвърждение на това било получено с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ – по негови данни някои от вихрите на Уран достигали височина 9000 км.

Де Патер, Сромовски и техните колеги разказали подробно за резултатите от своите наблюдения на заседание на Американското астрономично общество в Тусон.

––––-

*Тропопауза – атмосферен слой, в който настъпва рязко снижение на вертикалния температурен градиент; преходен слой между тропосферата и стратосферата.

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори