Фрагменти от породи от Квебек, открити в Пенсилвания, са новите свидетелства, че изменението на климата е било предизвикано от падането на небесно тяло в Северна Америка.
Преди 11 600–12 900 години климатът на планетата рязко се е променил – в северните краища (например в Гренландия) температурата е паднала с няколко градуса. Никой не знае кое е довело до студовете, влезли в историята на геологията като късен дриас.
Водещата теория гласи, че в края на последния ледников период поради топенето на северноамериканските ледове в Атлантическия и Северния Ледовит океан е постъпило повече количество прясна вода. Циркулацията на Световния океан се е забавила, затова в Северното полукълбо е застудяло. Тази хипотеза предизвиква безпокойство, тъй като днешното топене на ледниците също е способно да доведе до бързо изменение на климата.
Алтернативна теория твърди, че в Северна Америка се е врязало (или се е взривило над нея) някакво небесно тяло (астероид или комета). Възникнали силни пожари, поради което разрушаването на ледниците се е ускорило. Във въздуха се издигнали огромни мъгли прах и пепел, които закрили Слънцето.
Привържениците на тази хипотеза много пъти са демонстрирали своята правота, откривайки слой отлагания, отнасящи се към началото на късния дриас и носещи следи от катастрофата. Но техните опоненти не успяват да възпроизведат тези изследвания и смятат, че причината е друга. Те открили признаци на мащабни пожари, обхванали цяла Северна Америка.
И все пак мисълта за небесно тяло продължава да набира популярност. В нейна защита застават вече 55 учени, които публикували общо 11 изследвания, отбелязва палеоокеанографът Джеймс Кенет от Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ), който е сред главните привърженици на хипотезата. Сред последните е статия за открита метеоритна платина в ледени ядра от Гренландия, отнасящи се към късния дриас.
Сега към колегите си се присъединил екипът на Мукул Шарма от университета в Дартмут (САЩ). Учените твърдят, че минералите, открити от тях в почвата на Пенсилвания, са възникнали при температура над 2000 ºC, формирайки стъкловидни капки, слепили се една към друга във въздуха. Според авторите това явление може да се обясни само със силен удар, тъй като доменните пещи са се появили сравнително скоро и са разположени относително далече от това място.
На минералите се натъкнала местната жителка Ивона Малиновски. Тя гледала по телевизията предаване за късния дриас и изпратила на Кенет кутия с камъни, открити от нея. Той ги предал на Шарма.
Изотопният състав на минералите говори, че образците произхождат от Квебек, тоест астероидът е пробил леда и е повдигнал във въздуха фрагменти от скали. „След такова нещо е очевидно, че е имало сблъсък”, сигурен е Кенет.
Но палеоклиматологът Андерс Карлсън от университета на Уисконсин в Медисън не смята тези стъкловидни капчици нито за уникални, нито за показателни. „Подобни се срещат и в слоеве, които нямат никакво отношение към късния дриас”, подчертава той.
Шарма смята, че край на споровете ще сложи откриването на кратера. Но Марк Бослоф от Националната лаборатория Сандия (САЩ) твърди, че подобна находка е слабо вероятна. Според него, ако удар с описаната сила се е случил, кратерът отдавна трябва да е открит.
Редактор на няколко статии в подкрепа на хипотезата в сп. PNAS е бил палеобиологът Стивън Стенли от Хавайския университет в САЩ. Той също я смята за крайно спорна, но се чувства задължен да доведе до знанието на научната общественост и такава гледна точка.
(PNAS търси услугите на външни редактори, когато смята изпратеното изследване за прекалено скандално, че да могат да се оценят качествата му в хода на стандартна рецензия.)
В същото време Стенли признава, че хипотезата постепенно му се струва все по-убедителна за обяснение на това по какъв начин в океана е попаднало огромно количество прясна вода. „Аз не разбирам защо другите толкова негативно се отнасят към тази гледна точка”, казва той.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: Nature News
