Къде е центърът на стареенето?

Процесът на стареене си има главен диригент – хипоталамусът, водещият ендокринен регулатор на организма, от който зависят възрастовите изменения в повечето органи и тъкани.

Изследователи от медицинския колеж „Алберт Айнщайн” в САЩ са открили в главния мозък зона, която без преувеличение може да се нарече „извор на старостта” – този участък координира процесите на стареене в цялото тяло.

Впрочем няма да е съвсем коректно да твърдим, че тази зона за първи път попада в полезрението на учените. „изворът на старостта” е хипоталамусът – главният ендокринен регулатор на организма, който сякаш е изучен нашир и надлъж. Но ако се отчита, че хипоталамусът участва в регулирането на растежа, развитието, метаболизма и т.н., би било странно, ако той няма отношение към стареенето.

Стареенето се съпровожда от възпалителни изменения в тъканите. Интензивността на възпалителните реакции нараства при невробиологични и сърдечносъдови болести, метаболитен синдром и различни видове рак. Но метаболитният синдром, който води до диабет, излишно тегло и болести на сърцето, се появява именно при възпалителни изменения в хипоталамуса. Тоест връзка между стареенето и хипоталамуса е открита отдавна, но досега не беше ясно как се реализира тя на молекулно-клетъчно ниво.

Възпалителните сигнални пътища обикновено се събират в транскрипционния фактор NF-κB, един от главните имунни регулатори. Изследователи под ръководството на Дъншен Цая са установили, че колкото повече е този белтък в хипоталамуса на мишки, толкова по-бързо протичат процесите по стареене при животните. Отслабвали и намалявали мускулите им, кожата изтънявала, влошавали се когнитивните способности – животните се обучавали по-зле. Тоест стареенето било системно, обхващало всички организми и силно съкращавало живота.

И обратното – когато учените потискали активността на NF-κB в хипоталамуса, процесите по стареене се забавяли и продължителността на живота на мишките се увеличавала средно с 20%.

Както отбелязват авторите в сп. Nature, NF-κB намалява нивото на хормона гонадолиберин в кръвта. Гонадолиберинът също се синтезира в хипоталамуса и играе важна роля в регулацията на размножаването и изобщо в половите процеси. Оказва се още, че той защитава нервната система от стареене – ако в хипоталамуса на стари мишки директно се въведе гонадолиберин, то при животните се забавя разпадът на висшите нервни функции, тоест, грубо казано, такива мишки съобразяват по-добре.

С други думи, учените са успели да отговорят на въпроса има ли в организма единен център за управление на стареенето. Възможно е в бъдеще стареенето на организма да може да се забави с изолирането на хипоталамуса от възпалителни реакции.

Източник: Медицински колеж „Алберт Айнщайн”