В нова теория, представляваща нещо като „квантова версия“ на общата теория на относителността (ОТО) е показано, че тъмната материя и тъмната енергия се явяват всъщност различни прояви на гравитацията, пише ScienceDaily.
В новата теория се изчислява точната стойност на космологичната константа, въвежда се барионното съотношение на Тали–Фишер, дава се квантово описание на черните дупки и се изчислява масата на барионната материя на наблюдаемата част на Вселената.
Към най-важните проблеми, стоящи пред съвременните физици теоретици, безспорно следва да се отнесе на първо място съгласуването между квантовата механика и общата теория на относителността, а второ – установяване на загадъчните субстанции на Вселената – тъмната материя и тъмната енергия. Предлаганите днес решения на тези научни проблеми нямат достатъчна убедителност.
Но дипломираният специалист по физика и електроника Стюарт Маронгве от университета Хосе Варона, Куба, предлага нова, вътрешно съгласувана физична теория на квантовата гравитация, като твърди, че неговият модел е способен да обясни природата на „тъмния сектор“ на Вселената и в същото време тази теория се намира в добро съответствие с наблюденията.
Теорията на Мангрове е получила името Nexus (лат. „връзка, съединение“), употребявано в смисъл, че тази хипотеза свързва квантовата теория и ОТО. Тази връзка се проявява във формата на гравитона на теория Nexus – съставна частица от пространство-времето със спин 2, която по естествен път се появява в резултат на обединението на силите на Вселената.
Една забележителна особеност на гравитона на теория Nexus, отличаващ го от гравитона, предлаган в рамките на Стандартния модел, е фактът, че тук гравитонът влиза не в ролята на частица преносител на силата, , вместо това предизвиква постоянно въртящо движение на всяка частица, заключена в нейните предели.
Освен това гравитонът от теорията на Nexus може също да се разглежда като частица енергия на вакуума, способна както да се слива с други частици, така и да се връща обратно в изходно състояние в процес, имащ сходство с процеса на цитокинеза от клетъчната биология.
Гравитонът от теорията Nexus се явява частица на тъмната материя и съставя тъканта на пространство-времето. Изпускане на гравитон с по-малка стойност на енергията от по-високоенергийния гравитон води към пространствено-времево разширение на високоенергийния гравитон, тъй като последният достига в резултат на този процес своето най-ниско енергийно ниво.
Проявата на този процес е известна на науката като тъмна енергия и тези процеси протичат повсеместно в нашата Вселена, твърди се в теорията.
Основните идеи на теорията на Мангрове са изложени в статия, публикувана в изданието International Journal of Geometric Methods in Modern Physics.
