Краят на Слънчевата система изненада учените
Последно: 7 декември 2012 г. в 10:49
Преди няколко години космическият апарат „Вояджър 1” (Voyager 1) приближи края на Слънчевата система, където слънчевият вятър и магнитното поле на Слънцето отслабват, а налягането от външната космическа радиация расте.
Но още миналата година изследователите бяха принудени да признаят, че „Вояджър 1” все още лети в зоната на т.нар. хелиопауза (най-външната част на хелиосферата, където йонизираните газове от Слънцето постепенно се смесват с междузвездната материя) и още не я е напуснал, тъй като хелиопаузата се оказала неочаквано широка.
Сега на среща на учените от Американския геофизически съюз учените предложиха обяснение на твърде дълго продължилото сбогуване на космическия апарат със Слънчевата система: „Вояджър 1” е попаднал в нов магнитен регион на външната граница на Слънчевата система, неизвестен досега на учените.
В новата област силовите линии на магнитното поле на Слънцето се съединяват с линиите на магнитното поле на междузвездното пространство. Това явление позволява пропускането на високоенергийните частици от взривове на далечни свръхнови и други космически събития.
© NASA/JPL-Caltech
Напомняме, че двата апарата „Вояджър” – 1 и 2, са изстреляни преди 35 години и след серия прелитания покрай планетите от Слънчевата система се отправиха към външните й граници. Формално двата апарата все още се явяват единствените, сътворени от човешка ръка, достигнали края на Слънчевата система. Сега съвременната наука ни уверява, че краят на Слънчевата система се намира там, където влиянието на нашето Слънце отслабва толкова, че не може да устои на космическото излъчване.
Така поне е на теория. На практика нещата са доста по-сложни. Данните, получени от двата „Вояджър”-а, говорят за неточността на предишните теории. Учените казват, че по класическата теория двата апарата отдавна трябваше да са напуснали пределите на Слънчевата система, но още не са го направили, тъй като влиянието на слънчевия вятър се оказва по-силно от предишните изчисления, а въздействието на космическата радиация е по-слабо.
Освен това специалистите преди са смятали, че съществува точна и ясна граница на края на Слънчевата система, но очевидно и това не е така. Границата е доста размита и невинаги очевидна. Само едно е очевидно – самият подход към определянето на границата е бил верен. Краят е там, където спада влиянието на Слънцето.
По последни данни апаратът „Вояджър 1” сега се намира на разстояние 122 астрономически единици от Слънцето (тоест 122 пъти по-далече, отколкото е Земята от Слънцето).
Кратка история на апаратите
Автоматичната сонда „Вояджър 1“ е изстреляна на 5 септември 1977 г. Днес тя изпълнява допълнителна мисия по определяне на границите на Слънчевата система, включително на пояса на Кайпер, който се намира зад орбитата на Нептун.
Първоначалната мисия на апарата е изследване на Юпитер и Сатурн. „Вояджър 1“ е първата сонда, направила детайлни снимки на спътниците на тези планети. Тя е най-отдалеченият от Земята и най-бързо движещият се обект, създаден от човека. На 13 септември 2012 г. „Вояджър 1“ се е намирал на разстояние 121,918 астрономически единици, или 18,238 млрд. км от Слънцето.
Продължителността на мисията му първоначално е предвидена за 5 години. Стартът на неговия близнак – „Вояджър 2“, е 16 дни по-рано, но той никога не успява да догони „Вояджър 1“, който се движи по по-кратък маршрут.
На борда на „Вояджър 1“ лети песента „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска, която е част от посланието към извънземни цивилизации и е записана върху златна плоча заедно със звуци от Земята и описание на нашето положение в галактиката.
На такова разстояние нашата звезда изглежда като една от хилядите звезди по небето и нейната топлина не достига до това място – температурата там е около -270 градуса.
С други думи засега учените не се наемат да кажат кога точно „Вояджър 1” ще отлети в междузвездното пространство.
Извън пределите на Слънчевата система „Вояджър 1“ може да се сблъска с нови изненади. Преди години е изказана хипотеза, че зад хелиопаузата има фронт ударна вълнà, където слънчевият вятър се сблъсква с междузвездната среда и йонизираният газ рязко променя плътността си. Но наскоро стана ясно, че данните на американската сонда IBEX са поставили и тази картина под съмнение. Оказва се, че Слънцето и планетите се движат през междузвездната среда с около с 12% по-бавно от очакваното и не им достига скорост, за да създадат ударна вълнà.
Запасите от плутониеви изотопи, които захранват двата апарата „Вояджър“, ще се изчерпат през 2025 г. След това сондите ще замлъкнат завинаги. Учените се надяват дотогава те да успеят да надникнат извън пределите на Слънчевата система.
Източник: NASA
