Загадъчни кръгли структури, лишени от растителност, се раждат, растат, стареят и умират. И живеят толкова, колкото и хората.
Защо се образуват подобни структури с почти правилна геометрична форма? Изследователите отдавна се опитват да разберат това. Но окончателната хипотеза, която да са приели повечето учени, засега няма.
Има обаче сериозни заявки за разгадаване на тайната. И не една. Няколко години в кръговете на вещиците (fairy circles) се взирал Уолтър Чинкъл – биолог от университета на Флорида. Той ги изучавал в Намибия и Южна Африка, където феноменът е разпространен особено нагъсто.
В експедиции и проучване на снимки от спътници Уолтър открил, че кръговете се държат буквално като живи същества. Те се раждат, развиват се, стареят. Местят се от място на място. И в крайна сметка умират. На мястото на умрелия кръг отново пораства трева. Шокираният учен описал своите изследвания в сп. PLoS ONE.
Според Чинкъл средно кръговете на вещиците живеят 41 години. Някои умират млади – на 24-годишна възраст. И не са особено големи – диаметърът им стига до 2 метра. Но се случват и „гиганти”, които стигат над 10 метра в диаметър и живеят по 75 години. Повечето живеят по 60 години, което може да се сравни с продължителността на човешкия живот.
Чинкъл смята, че няма нищо мистично във вещерските кръгове, които се наричат още вълшебни. Тяхната поява не е свързана с някаква аномалия. Напротив, това са структури, които са присъщи на естествените процеси в пустините и засушливите райони на Африка.
До такъв резултат водят процесите на борба на растенията за влага и оскъдните хранителни вещества в пустинята. Там, където те не достигат, възниква вещерски кръг. Той расте, но с времето съседните растения го „убиват”. След това самите те губят ресурси, което води до появата на нов кръг.
Натурални доказателства Чинкъл нямал – само формули, които илюстрират, че подобно нещо е възможно.
Когато влагата в пустинята стане повече, растенията зеленеят.
© University of Cape Town
Доказателства наскоро получил Майкъл Крамър от университета в Кейптаун. С което потвърдил хипотезата на колегата си.
Според Крамър наистина става въпрос за конкурентна борба на растенията, която се води под земята. Центърът на кръга става своеобразен склад на хранителни вещества и влага – там отиват корените. Но конкурентите нямат сили да преодолеят някой от съперниците и то остава свободно. Самите растения израстват по-нататък.
Колкото по-суха е местността, толкова повече са кръговете в нея. За да оцелеят, растенията трябва да събират влага и хранителни вещества от по-обширна площ.
Кръговете на преклонна възраст достигат до повече от 10 метра в диаметър.
© University of Cape Town
Идеите на Чинкъл и Крамър за конкуренцията наскоро са потвърдени от математически модели, създадени от белгийски учени под ръководството на Кристиан Фернандес-Ото. Кръговете, появяващи се на компютъра, се оказали идентични с истинските. И се развивали според наблюденията на Чинкъл.
Изглежда, загадката можело да се смята за разгадана. Но тук се намесил немският учен Норберт Юргенс от Хамбургския университет. Неговите данни свидетелстват, че кръговете – или поне тези в Намибия – се появяват в резултат на дейността на термитите. Те изгризват корените на тревите, изравят тунели, като така допринасят за появата на плешивите петна, от които се образуват пълноценни кръгове.
В кръговете, според Юргенс, наистина се натрупва влага. Ученият смята, че именно термитите се запасяват по такъв начин, наподобявайки в известен смисъл бобрите.
В отделни региони кръговете живеят доста плътно. Или боговете толкова нагъсто са стъпвали…
© University of Cape Town
Юргенс твърди, че лично е виждал термити от вида Psammotermes allocerus, живеещи във вещерските кръгове. А ето че Чинкъл нищо подобно не открил, макар че копал дълбоко.
Кой е прав? Възможно – и двете страни: и Чинкъл с колегите си, и Юргенс. Не е изключено, че конкуренцията и термитите ще действат едновременно.
Сред местните жители идеите за феномена са основно мистични. Те ги отдават на намеса от свръхестествени сили и наричат вещерските кръгове „следи от богове”.
Източник: КР
