„Ислямска държава“ (ИД) се смята за най-богатата терористична организация в света, а темповете на нарастване на нейното влияние, включително и на Запад, представляват сериозна заплаха за международната общественост, пише ТАСС.
Към началото на март под контрола на ИД са се намирали поне 35% от територията на Сирия и 40% от територията на Ирак, а нейната цел е създаването на ислямски халифат на максимално възможна територия.
„Бойците от „Ислямска държава“ не са родени в „бедняшките квартали“ на Афганистан, те не се крият в пустини и пещери. Те печелят от такива ресурси като нефт, газ, занимават се с търговия“, казва Пол Съливан, специалист по проблемите на Близкия изток от университета в Джорджтаун.
ИД забогатява след завземането на няколко града в Ирак, на първо място Мосул, в които ислямистите разграбват банките. Тогава те успяват да попълнят бюджета си с 377 млн. долара.
В ръцете на групировката са 60% от нефтените находища, разположени в източните провинции на Сирия, както и около 5-7 находища и две рафинерии в Ирак. Завзетите нефтени находища носят на ислямистите по 2,8-3 млн. долара на ден.
Друг начин за доходи е рекетът. Около 7,8 млн. долара месечно постъпват от изнудване на местния бизнес.
През 2013 г. джихадистите са спечелили почти 63 млн. долара от откупи на заложници.
Ислямистите продължават да усвояват и завзети археологични паметници от иракското и сирийското наследство, като ги продават чрез посредници на тайни търгове в западни страни.
От „Ал Кайда“ към самостоятелна сила
Историята на „Ислямска държава“ започва през 2006 година, когато в Ирак се обединяват 11 радикални сунитски формирования начело с клона на „Ал Кайда“ в Ирак („Кайда ал джихад в Ирак“). До 2013 година групировката се нарича „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ).
ИДИ си поставя за цел да завземе сунитската част на Ирак и да я превърне във военизирана ислямска сунитска държава веднага щом от Ирак си отидат силите на международната коалиция начело със САЩ.
„ИД се явява клон на „Ал Кайда“ в Ирак, който се разрасна в резултат на нашето нахлуване. И това е пример за неумишлени последствия. Затова трябва да се прицелваме, преди да стреляме.“ (Барак Обама, президент на САЩ, 17 март 2015 година)
През 2010 година ИДИ се оглавява от един от лидерите на „Ал Кайда“ в Ирак – Абу Бакр ал Багдади. Той е поставен от САЩ в списъка на особено опасните терористи и за главата му е обявена награда от 10 милиона долара.
На 9 април 2013 г., чрез сливане на двата „филиала“ на „Ал Кайда“ – „Ислямска държава в Ирак“ и сирийския „Джебхат ан-Нусра“ – е образувана групировка под единното название „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, чиято цел е създаването на ислямски емират на територията на Ливан, Сирия и Ирак.
На 10 април 2013 година бойците от ИДИЛ дават клетва за вярност на лидера на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири.
През ноември 2013 година Зауахири взема решение за разпускане на ИДИЛ, за да може „Ислямска държава в Ирак“ и сирийският „Джебхат ан-Нусра“ да действат независимо един от друг. Но иракската групировка запазва своето название – ИДИЛ.
През февруари 2014 г. Ал Зауахири заявява, че не признава принадлежността на ИДИЛ към „Ал Кайда“.
Ислямски халифат без граници
Новият етап за ИДИЛ започва след завземането на Мосул през юни 2014 година. На превзетите територии се обявява „Ислямски халифат“ и групировката се преименува на „Ислямска държава“ (ИД). Последното означава – ИД възнамерява да разпространи своето влияние извън пределите на Ирак и Сирия и да не се ограничава в определени географски рамки.
„От самото начало ИД действа изчислено и стратегически. Това не е като в Либия, където ислямистите просто се качиха на джипове и казаха: „Хайде да го направим, момчета“. (Али Соуфан, ливано-американски специалист по джихадистите, бивш агент на ФБР)
В средата на ноември главатарите на ИД се разбират за взаимодействие с екстремистката групировка „Ансар Бейт ал Макдис“, базирана в Египет. Нейна е отговорността например за нападението на полицейски КПП в Ивицата Газа, в резултат на което загиват 30 египетски войници. Привърженици на ИД има и в самата Ивица, вече на палестинска територия.
Освен това ИД провежда срещи и с талибаните в Пакистан. Последните съобщения също сочат, че „Ислямска държава“ е разпространила своето влияние в Афганистан. Заявления за съюз с ИД идват и от групировката „Ал Муджахидин“ на Арабския полуостров, от Либия и Йемен. На 13 март медиите съобщават, че терористичната организация „Боко харам“, действаща предимно на територията на Нигерия, също е дала клетва за вярност на ИД.
„За последните шест месеца ИД е присъединила към себе си няколко десетки групировки от много страни от Алжир до Пакистан. „Ал Кайда“ например чака 10 години, преди да се сдобие с първата дъщерна организация в Египет през 1998 г. И за своята повече от 20-годишна история „Ал Кайда“ е създала едва няколко филиала. (Питър Берген, професор от Аризонския университет).
Гръбнакът на ИД
Ръководната структура на ИД – Съветът Шура – се състои от консултативен орган, с който се съветва „халифът“ (такъв се явява Абу Бакр ал Багдади), и изпълнителен орган, отговарящ за сигурността, финансите, снабдяването, религиозното възпитание и здравеопазването.
Ал Багдади е само върхът на пирамидата. Официален говорител на ИД е сириецът Абу Мохамед ал Аднани. Той е един от първите чужденци, който воюва с американците в Ирак през 2005 г. Също сред помощниците на Ал Багдади са етническият тюркмен (роден в Ирак) Абу Муслим ал Туркмани, иракчанинът Абу Омар ал Шишани (истинско име – Тархан Батирашвили).
С ИД са свързани и баасистите – укрили се поддръжници на екзекутирания президент на Ирак Саддам Хюсеин. На 12 юни 2014 година неговият приемник на поста секретар на партията Баас – Изат Ибрахим (ал Дура) приветства „сунитската революция“, позволила да се освободи град Мосул от войските на „ликвидаторския режим“ на Нури ал Малики, премиер на Ирак. Вождът на баасистите пожелава благоденствие на „привържениците на суната“, в авангарда на които според него са „рицари на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. А един от бившите генерали на армията на Саддам Хюсеин – Абу Али ал Анбари – управлява завзетите от ИД територии в Сирия.
В края на август 2014 година, според оценки на ЦРУ, броят на наемниците в редиците на ИД достига 31 500 души. На страната на ИД воюват бойци от 80 страни. Повечето наемници идват от Тунис, Саудитска Арабия, Мароко, Франция, Германия.
Гръбнакът на ИД се състои от бойци, сражавали се с американските войски в периода на пребиваването им в Ирак и със силите на правителството на Башар Асад в Сирия. Сред командирите на отрядите в ИД преобладават иракчани, но има и значителна част саудитски муджахидини.
Спонсорите на джихада
От момента на създаването си ИД в значителна степен се финансира отвън и повечето експерти посочват Саудитска Арабия.
Сирийски източници назовават като една от ключовите фигури, намиращи се в контакт с ИД, шейх Абдула ал Махайсани, свързан със семейства, близки до кралския дом на Саудитска Арабия. Именно той инициирал кампания за дарения в полза на екстремистите.
За друга видна фигура в системата на финансиране на радикалистите се смятат сирийският шейх Аднан ал Арур и йорданецът Сами ал Ариди, свързани със саудитското разузнаване.
Сред целите, които преследват покровителите на ИД, са сваляне на президента на Сирия Башар Асад и евтин нефт. Една от страните, заинтересувани и от едното, и от другото, е Турция. Както подчертава пред ТАСС специалистът по проблемите на Близкия изток и бивш дипломат Саед Шаат, Анкара купува от терористите нефт от завзетите области на Ирак. „Един барел нефт, който ИД доставя в Турция, излиза на последната само 10 долара“, казва той. Колкото до отстраняването на Асад, то турските власти не крият интереса си.
„Нашата политика в Сирия е известна и ние не възнамеряваме да играем по някакъв начин с нея. Нашата цел е режимът (президентът на Сирия Башар Асад).“ (Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция)
Също сред спонсорите на ИД или близки до нея групировки се посочват Катар и определени кръгове в Йордания. Забележително е, че всички споменати държави се явяват съюзници на САЩ в коалицията срещу ИД.
Саудитска Арабия, Турция и Йордания сега са трите основни страни, в които ще бъдат разположени лагери за подготовка на бойци от т.нар. Сирийска свободна армия. Тази въоръжена структура на сирийската опозиция, поддържана от Запада и НАТО, ще поеме, според замисъла на Вашингтон, основното бреме на наземната война с терористите от ИД и „Джебхат ан-Нусра“ в Сирия.
„Сериозният проблем е в това, че държавите, които влизат в тази коалиция, или са вземали активно участие в създаването на „Ислямска държава“, или са заинтересувани от нейното съществуване и победа.“ (Александър Игнатенко, президент на Института за религия и политика, член на Съвета за взаимодействие с религиозните обединения при президента на Руската федерация)
„Картата ИД“ в регионалната игра
ИД се превръща в изгоден за международните и регионалните играчи инструмент за прекрояване на Близкия изток. Това е карта, която използват в свой интерес и страни, пострадали от терора, и негови спонсори, и най-безпристрастни участници в антитерористичната коалиция.
Сирия
Сирия разчита на неизбежността на признаването на нейния принос в задържането на експанзията на ИД. От една страна, САЩ и техните съюзници не се отказват от идеята за свалянето на Башар Асад и продължават да тренират опозиционните сили. От друга, все по-често звучат думи за необходимост от диалог с Дамаск.
В периода на формирането на антитерористичната коалиция медиите нееднократно разпространяват информация за контакти на Вашингтон със сирийските власти. А през март държавният секретар на САЩ Джон Кери официално признава, че Съединените щати в крайна сметка ще се наложи да водят преговори със сирийския президент Башар Асад.
„Накрая ще ни се наложи да преговаряме. Винаги сме искали да направим това в контекста на „Женева 1“. (Джон Кери, държавен секретар на САЩ)
Саудитска Арабия
Благодарение на водещата роля в състава на антитерористичната коалиция Саудитска Арабия възстановява позиции на прозападен играч и се старае да поддържа имиджа на защитник на умерения ислям. В същото време Рияд е принуден да се вглежда в сунитския свят и в настроенията вътре в страната, където има доста привърженици на идеята за възраждането на халифата, издиган от Ал Багдади.
Според сирийските спецслужби следващата посока на експанзия на ИД ще бъде Саудитска Арабия, където вече има „спящи клетки“ екстремисти.
Иран
Саудитският антагонист в региона – Ирак, ползвайки се от „картата ИД“, се опитва да доказва на Запада и на своите съседи, че без негово участие е невъзможно регулирането на регионалните конфликти, на първо място в Ирак и Сирия.
Техеран насочва в Ирак и свои бойци, и военни съветници да тренират иракските военни. В средата на март The New York Times съобщава, позовавайки се на американското разузнаване, че Иран е разположил на територията на Ирак свои ракети, за да помогне на Багдад в освобождаването на административния център на иракската провинция – град Тикрит.
Ирански военни съветници има и в Сирия, но основната силова подкрепа на сирийските власти Техеран оказва чрез ливанското шиитско движение „Хизбула“. Лидерът на тази организация Хасан Насрула също приглася на Иран в словесната битка с ИД. Самите ирански власти официално се въздържат от оценки на проекта „Ислямска държава“, за да избегнат бъдещо нагнетяване на напрежението между шиити и сунити в региона.
Йордания
За Йордания създаването на коалиция срещу ИД позволява да се укрепи кралският режим и да се получи необходимата финансова помощ. Екстремистите се опитват да разбунят радикални настроения в кралството. По данни на The Wall Street Journal над 1500 йорданци се сражават в редиците на радикалните групировки на територията на Сирия. Сирийско-йорданската и йорданско-иракската граница са абсолютно прозрачни за проникването на бойци от една страна в друга. И управляващото кралско семейство трябва да продължава да задържа ситуацията в страната под контрол.
Турция
Турция благодарение на ИД има възможност да сдържа кюрдския национализъм, а в случай на разпадане на Сирия в резултат на възможно прекрояване на региона планира да претендира за част от нейната територия.
Кюрдският фактор
Кюрдите, чиито въоръжени формирования в Ирак и Сирия се представят като едни от най-ефективните сили в борбата с ИД, набират инерция и стават регионален играч, от който Западът е заинтересуван, и се надяват на бъдещо договаряне със съседите в реализацията на своите национални интереси.
Ирак
Противоречиви са интересите в разиграването на „картата ИД“ и в Ирак. За шиитския елит в Багдад това е възможност да постави иракските сунити в неизгодна светлина в очите на Запада. За част от сунитите – шанс да постигнат с подкрепата на Запада възстановяване на баланса в пост-Садамовата държава; а за баасистите това е мощен фактор, позволяващ им да се върнат на политическата сцена.
САЩ и Израел
По свой начин разиграват „картата ИД“ и в САЩ и Израел. За „ястребите“ това е шанс да увеличат военния бюджет, да укрепят позициите си в светлината на терористична заплаха, но при това виждат опасност в установяването на диалог между Вашингтон и Техеран/Дамаск, а също като цяло в усилването на позицията на Иран.
За Израел ИД е и отвличане на световната общественост от палестинския проблем, и фактор за отслабването на съседите, но все пак близостта на толкова мощна терористична организация до собствените му граници е прекалено опасна.
Русия и Европа
Що се отнася до Русия и Европа, то бойците, воюващи в редиците на групировките в Ирак и Сирия, връщайки се у дома, са потенциално опасни, което вече демонстрираха събитията във Франция през януари, когато свързани с ИД терористи извършиха нападение над редакцията на списание и магазин в Париж.
Вижте още:
В същото време заплахата от ИД е и повод за преразглеждане на регионалното и международното взаимодействие в борбата с тероризма.
(Цитираните в материала статистически данни са събрани от открити източници и мнения на експерти.)
