Космос в полза на „Ал Кайда”

Физици изясниха, че за катастрофата на американски вертолет по време на военна операция срещу „Ал Кайда” е виновен плазмен мехур, формирал се в горните слоеве на атмосферата.

Изследване, проведено от физика Майкъл Кели и колегите му от Лабораторията за приложна физика към университета „Джон Хопкинс”, помогнало да се разследва авиокатастрофа, случила се преди 12 години.

Изводът се оказал изключително неочакван. Според учените причината за катастрофата на военния хеликоптер „Чинук” в Афганистан е бил така нареченият плазмен мехур, образувал се в горните слоеве на земната атмосфера.

„Чинук” извършил аварийно кацане на връх Такур Гар по време на военната операция „Анаконда”, провеждана през 2002 година от международна коалиция срещу терористичната организация „Ал Кайда”.

На борда на хеликоптера се намирал екип от 21 души. Тяхната задача била провеждането на спасителна операция – на билото, отделящо долината Шахи-Кот, в този момент под вражески огън се намирало подразделение от американски пехотинци.

Спасителите трябвало да получат съобщение от щаба, откъдето да ги предупредят да не кацат на върха, тъй като той бил окупиран от противника. Но екипажът на „Чинук” така и не получил тази информация и се оказал под обстрел, в резултат на който загинали трима американски военни.

Именно този епизод от операцията „Анаконда” дал на Майкъл Кели идеята за изследването. В него ученият и колегите му доказали, че връзката с щаба най-вероятно е била загубена поради образуването на плазмен мехур в йоносферата на Земята. Физиците също така изработили компютърен модел, помагащ за прогнозирането на подобни явления в районите на военни операции.

Плазмените мехури са една от формите на плазмените облаци – нееднородности в горните слоеве на атмосферата. Тези „мехури” се състоят от електрически заредени частици газове. Обикновено техният диаметър е около 100 км и макар че такива нееднородности е невъзможно да се забележат с невъоръжено око, те могат да разпръснат радиовълните, което води до срив в работата на оборудването за връзка.

Плазмата се появява в йоносферата денем, когато слънчевата радиация „избива” електроните от атомите вещество, намиращо се в горните слоеве на атмосферата. В това време плазмата е стабилна и еднородна, но нощем заредените частици отново формират електрически неутрални атоми.

В долните слоеве на атмосферата този процес протича по-бързо, което води до изместване на по-разредената плазма под формата на мехур в горните слоеве.

Пикът на появата на такива нееднородности в небето над Афганистан се пада през пролетта. Тъй като операция „Анаконда” започва през март 2002 година, физиците смятат, че именно плазменият мехур е попречил на екипажа на „Чинук” да получи важното съобщение.

За нуждите на изследването учените използвали ултравиолетовата камера на спътника TIMED, предназначена за изучаването на състава и динамиката на термосферата, йоносферата и мезосферата на Земята. Според Кели по време на операция „Анаконда” този спътник е прелетял точно над района на бойните действия и той смята този факт за голям късмет за учените.

В рамките на тази работа физиците създали технология, позволяваща да се получат данни за обема плазмени нееднородности в атмосферата по техните двумерни снимки. Използвайки я, авторите на изследването установили, че на 4 март 2002 година именно такъв мехур се е намирал между приемника на хеликоптера и спътника за връзка.

Сам по себе си той не е бил достатъчно голям и не е могъл да наруши комуникацията на спасителите с щаба, но тук е изиграл роля и факторът на пресечената местност, който също има принос в създаването на смущения.

Кели отбелязва, че техниката и така е работела на предела на възможностите и плазменият мехур се е оказал достатъчен за срив на радиовръзката с хеликоптера.

Компютърният модел на образуването на плазмените нееднородности в атмосферата, получен от физиците, позволява да се прогнозират такива явления за няколко часа. За неговото съставяне учените са използвали данните, получени от няколко спътника, и ги сравнили с моделите на процесите, протичащи в атмосферата.

Знаейки за плазмения мехур, военните могат навреме да пребазират предавателя или да променят радиочестотата.