Когато преди няколко години в лунни кратери открили солидни запаси от воден лед, възникнал въпросът за неговия произход. Сред множеството хипотези имало и такава: ледът е чисто кометен, тоест може да е обогатен с органични вещества.
А сега Сара Крайтс от Хавайския университет в Маноа (САЩ) си задала друг въпрос: какво се случва с водния лед на повърхността на Луната, след като е попаднал там с помощта на комети или други фактори?
Използвайки данните за наситеността на космическите лъчи в околността на Луната, получени с помощта на многобройни изкуствени спътници на това небесно тяло, изследователката стигнала до извода, че те са напълно достатъчно, за да започнат да изработват органични молекули в лунните кратери без всякаква странична помощ.
Според проведеното от нея моделиране до 6% от компонентите на полярните ледове на Луната, такива като въглероден диоксид и амоняк, след милиарди години бомбардировки може да станат прости органични молекули, например метан. Отчитайки, че фактическата възраст на Луната е няколко пъти по-голяма, изглежда разумно да се предположи, този процес вече е имал място там.
Любопитно е и това, че такава ситуация е характерна за полярния лед на Меркурий, казва Крайтс. „Органичните вещества не са рядкост в Слънчевата система. Те се създават постоянно и повсеместно“, сигурна е тя.
Да добавим, че на теория същото трябва да се наблюдава на астероиди и спътници на планети гиганти, тоест на тези места в Слънчевата система, където няма мощна атмосфера и/или магнитно поле.
Отчитайки проведено наскоро изследване, което сочи, че самата вода под действието на слънчевия вятър стабилно се образува в споменатите локации директно от силикати, назрява следният извод. Изработването на органични вещества може да има място едва ли не във всяка точка от системата, която не е подложена на постоянно въздействие на директните слънчеви лъчи – тоест на полюсите и в кратерите на огромно количество небесни тела.
Не, не искаме да кажем, че животът сам може да се формира в такива хранилища на лед – за да станат например аминокиселините такива органични вещества, е необходимо да изминат немалък път, което вече говори за ДНК. Но доста съществена роля в това могат да играят последващите удари на космическите лъчи, които частично ще разрушават вече създадените органични вещества, а отчасти – ще подпомагат на нейна основа за повече сложни съединения.
Но колко близо са такива органични вещества до действително сложни вещества, ще може да се говори едва след изследването им, което днес е далечна перспектива. В същото време такъв анализ все пак ще трябва да се направи. И най-доброто място за него е Луната, намираща се къде по-близо до Земята, отколкото всяко друго тяло, способно да натрупва воден лед в полярните кратери.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Icarus.
