Къртичините, или червеевите дупки, са хипотетични тунели в пространство-времето, които съединяват две негови точки.
Привържениците на теорията на Айнщайн смятат, че пътешествието през червеева дупка може да стане пътешествие във времето.
Къртичините се явяват и „кабели“ за мигновено предаване на информация. Но всичко това са хипотези.
Съществува проблем: червеевите дупки на Айнщайн, както е известно, са нестабилни и отворени недостатъчно дълго, за да се „шмугнеш“ в тях. През 1988 г. Кийп Торн от Калифорнийския технологичен институт и колегите му предположили, че къртичините могат да се открият с особена форма отрицателна (негативна) енергия, която се нарича енергия на Казимир.
Квантово-механичните теории гласят, че вакуумът на пространство-времето всъщност е запълнен с квантови флуктуации, които създават енергийни вълни. Ако си представим две метални пластини, разположени успоредно една на друга, то някои енергийни вълни ще се окажат прекалено големи, за да се поместят в пространството между тези пластини.
Затова количеството енергия между тях ще се окаже по-малко, отколкото в целия останал Космос. Физиците казват, че пространство-времето между пластините има отрицателна енергийна плътност.
Всички опити математически да се захване къртичина между пластините се оказвали неуспешни. Сега Люк Бъчър от Кеймбриджкия университет е предложил нов мислен експеримент, който решава проблема.
„Самата червеева дупка можем да си представим във вид на пластини – пояснява астрофизикът. – С други думи, при определени обстоятелства къртичината сама може да генерира енергия на Казимир.“
Отрицателната енергия се концентрира в центъра на червеевата дупка.
Wikimedia Commons
Изчисленията на учените показват, че ако гърлото на червеевата дупка е с няколко порядъка повече от ширината на нейното устие, то енергията на Казимир действително може да възникне в нейния център. Но както пояснява Бъчър, тази енергия ще бъде недостатъчна за поддържане на стабилността на къртичината. И все пак тя ще се разрушава достатъчно бавно, за да попадне фотон в нея.
Тъй като къртичината е своеобразна машина на времето, комуникацията може да протича със свръхсветлинна скорост. А тъй като двете гърла на червеевата дупка могат да съществуват в различни моменти от времето, то на теория съобщението може да бъде и през времето.
Бъчър предупреждава, че е необходимо да се извърши още доста теоретична работа, за да се докаже, че фотонът ще измине целия път от гърло до гърло – тъй като енергията се генерира само в центъра и не е ясно дали тя ще премине по цялата дължина.
Освен това светлинният импулс трябва да бъде достатъчно мощен, за да предаде съдържателна информация.
Изследването е публикувано в arXiv.org.
