През ноември 1962 година от Центъра за далечна космическа връзка на СССР в Евпатория, е изпратено първото в историята радиопослание за извънземни цивилизации.
И макар за повече от половин век да няма никакъв отговор от „зелените човечета“, работата в тази насока продължават в различни ъгълчета на Земята.
По повод това историческо събитие Российская газета е решила да припомни всички радиопослания към извънземните, изпратени от руските учени.
Писмо за Венера
В началото на 60-те години СССР бил безспорен лидер в усвояването на Космоса, затова не е чудно, че първото послание до братя по разум е било изпратено именно от съветски учени.
Впрочем традицията за подобен род изследвания била заложена още в Руската империя. През 1876 г. излязла книгата на Едуард Неовиус „Най-голямото предизвикателство на нашето време“. В нея ученият твърдял за необходимостта да се установи контакт с извънземни цивилизации. За тази цел се предлагало използването на светлинни сигнали.
Според члена на Руската академия за космонавтика – астрофизика Лъв Гиндилис, Неовиус не само показал техническата възможност за осъществяване на такава връзка, но и построил за това специален език на принципите на математическата логика. Само че тогава станало ясно, че една страна не може да реализира скъпия проект, изисквало се коопериране, което в тези години било утопия – усвояването на Космоса още не се разглеждало като държавна задача.
Чак 86 години по-късно руските, а по-точно съветските учени в Евпатория първи в света изпратили радиопослание в Космоса, известно днес като посланието „Мир, Ленин, СССР“. Е, не била поставена сериозна задача за откриването на извънземни цивилизации – главната цел била радиолокацията на Венера.
Научният сътрудник от Института за радиотехника и електроника към РАН Олег Ржига предложил да се използва като код Морзовата азбука. Променяйки честотата на радиопредавателя, учените „пишели“ буквите. Точката продължавала 10 секунди, тирето – 30, паузите в буквите били 8 секунди, а между буквите – 39 секунди.
Така на 19 ноември 1962 г. в Космоса била изпратена думата „Мир“, а на 24 ноември – думите „Ленин“ и „СССР“. Общото време на радиопредаването било осем минути. Отразеният от Венера сигнал бил приет в Евпатория след четири минути и половина.
Космическият зов
Следващото космическо послание било изпратено от Евпатория чак през 1999 година. Причината е, че средства за подобни програми не се отделяли от държавата поради неясните им перспективи. В края на краищата никой досега не може да каже съществуват ли извънземни цивилизации, или не. Затова руските учени развивали това направление на космологията само теоретично.
И тук на помощ се притекла частната инициатива – през 1998 година американският бизнесмен Чарлз Чейфър публикувал идеята на проекта Encounter 2001 („Среща от третото хилядолетие“). Той се състоял от две части – изпращане до близките звезди на космическа сонда със снимки, писма и ДНК (The Millennial Voyage) и радиопослания (The Cosmic Call, „Космически зов“).
За предаване на радиопосланията Чейфър искал да използва американските радиолокатори в Аресибо или Голдстоун, но това не се случило поради силната натовареност на оборудването по други програми. Тогава главният научен сътрудник на Института за радиотехника и електроника към РАН Александър Зайцев предложил да се използва в проекта Cosmic Call радиолокатор във фокуса на 70-метровата антена в Евпатория.
Всеки желаещ, който заплати 15 долара, можел да изпрати писмо с дължина не повече от 30 думи. Такива се оказали около 50 000 души, благодарение на което проектът се състоял. Събраните средства позволили да се изпратят в Космоса съобщения не само на частни лица, но и да се подготви обширно научно послание.
Специално за предаването на информацията бил разработен езикът Lexique, напомнящ принципа на съставянето на космограмата на Дрейк от посланието „Аресибо“ (1974 г.). По думите на научния ръководител на проекта Александър Зайцев всяка от 23-те страници от предназначеното за радиопредаване съобщение представлявала последователност от 16 129 двоични символа, допускаща единствено числово разлагане във вид на квадратна матрица 127 на 127 клетки.
Първите няколко страници от посланието били уводни („Числа“, „Операции“) и трябвало да помогнат на потенциалните адресати да разшифроват целия текст. След това следвали страниците, описващи познанията на земляните в науката, 21-вата описвала антената и предавателя на евпаторийския радиолокатор. А последната страница призовавала всички, които приемат сигнала, да отговорят на него и да разкажат за своите цивилизации.
Получатели на посланието станали четири звезди от съзвездие Лебед и Стрела. Те били избрани от списъка на Института SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence – „търсене на извънземен разум“), като главни критерии били подобия на звездите със Слънцето и наличието на планети около тях. Сеансите за връзка се състояли на 24 май, 30 юни и 1 юли 1999 г. Общата дължина на посланието превишила 1,7 милиона двоични символа.
Следващият „космически зов“ се състоял на 6 юли 2003 година. Този път послания били изпратени до пет звезди от съзвездията Андромеда, Орион, Рак, Голяма мечка и Касиопея.
Концерт за „зелени човечета“
В периода между двата „космически зова“ от Националния център за управление и изпитания на космически средства на Украйна било изпратено първото радиопослание към звездите от децата на Земята.
Идеята му се родила в хода на подготовката за международната конференция „Децата на Европа на прага на XXI век“, а на самата конференция през лятото на 2000 година в Москва бил разгледан първият вариант на „Детското послание“. То включвало в себе си музикална част, рисунка емблема и текст на руски и английски език, както и речник на образците. Според Лъв Гиндилис свои предложения по съставяне на послание изпратили около 1000 ученици от Русия, Беларус и Украйна.
Цифровата част на посланието се кодирала по същия начин, както и в „Космически зов“ с помощта на двоичен код. Текстът съдържал такива думи:
„Здравейте, наши космически приятели! Ние, децата на планетата Земя, ви изпращаме това Послание. Знайте, че не сте сами във Вселената. Предлагаме ви приятелство. Галактиката, в която живеем с вас, е наш общ дом… Ние живеем в семейства – родители и деца. Децата обичат да играят. Ние искаме да ви покажем нашите игри, рисунки, музика. Човекът живее около 80 години. Ние, децата, които пишат това Послание, сега сме от 13 до 18 години, и се надяваме да дочакаме вашия отговор…“
Централната част на рисунката емблема представлявала човешко лице, делфини наоколо символизирали наличието на вода на Земята, птици – атмосфера. В края на окръжността имало 10 кръгчета, рисунките в които носели информация за Космоса, Земята и човека, достиженията в техниката.
Сеансите по предаване на Детското послание се състояли на 29 август, 3 и 4 септември 2001 г. Като адресати били избрани шест звезди от слънчев тип в съзвездията Делфин, Близнаци, Голяма мечка, Дева, Дракон и Хидра.
Послание от социалните мрежи
Последното засега послание към извънземни цивилизации от Русия е изпратено на 9 октомври 2008 година в рамките на международния проект A message from Earth (AMFE, послание от Земята). 501 съобщения за него били избрани с конкурс на сайта на социалната мрежа Bebo. Със специално приложение своите текстове, рисунки, снимки изпратили повече от половин милион души, включително известни политици, актьори и музиканти.
„Разбирам, че в повечето случаи тези съобщения може да са наивни, но също се надявам, че ще получим творчески и свеж поглед на тази тема“, отбелязал Александър Зайцев като главен консултант на проекта AMFE.
Посланието се отправило към звездата Глизе 581 в съзвездие Везни. Планетната система на това червено джудже е забележителна с това, че там има три условно годни за живот планети (две от които обаче бяха отречени от учените). Сигналът дотам ще лети до 2029 година и ако бъде приет от някого и получателите искат да отговорят, то жителите на Земята могат да разберат за това около 2049 година.
Другите послания
Плочите на „Пионер“. На 2 март 1972 година НАСА изпраща безпилотния космически апарат „Пионер 10“, предназначен за изучаване на Юпитер. Тъй като след това „Пионер“ трябвало да напусне Слънчевата система, заедно с него в Космоса била изпратена плоча от покрит със злато алуминий, разказваща за човешката цивилизация.
На нея били изобразени мъж и жена, самият „Пионер“, Слънцето, лъчите на което сочели към 14 близки пулсара. Била изобразена и самата Слънчева система, а на нея било отбелязано от коя точно планета е излетял „Пионер“. На 5 април 1973 г. в Космоса е изпратен и „Пионер 11“ с точно същата плоча.
Посланието на Аресибо На 16 ноември 1974 г. от обсерваторията Аресибо (Пуерто Рико) бил изпратен радиосигнал до кълбовидния звезден куп М13 в съзвездие Херкулес. То се намира на 25 000 светлинни години от Земята, от което става ясно, че няма да дочакаме обратна връзка. Дължината на посланието била 1679 знака в двоична бройна система.
Смята се, че адресатът ще се сети да построи посланието във вид на правоъгълник със страни 23 и 73 знака. Ако се оцветят единиците с един цвят, а нулите – с друг, то може да се разгледат предадените образци – числа, химични елементи, човечеството и др.
Златната плоча на „Вояджър“ През 1977 г., да изследват Сатурн, Уран и Нептун, се отправят американските апарати „Вояджър“. Към бордовете им били прикрепени кръгли алуминиеви кутии със златни плочи с диаметър 30 сантиметра. Към тях имало капсула и игла за възпроизвеждане на записите, а също инструкция по тяхното използване.
На плочите имало 115 слайда с изображения на Земята, строежа на човека и животните (включително ДНК молекулата) и други научни данни. Освен това били записани природни звуци и музикални произведения, сред които е и песента на Валя Балканска „Излел е Дельо Хайдутин“.
През Вселената На 4 февруари 2008 г. от Мадридския комплекс за далечна космическа връзка към Полярната звезда била изпратена радиограма на песента на „Бийтълс“ Аcross the Universe. Така учените отбелязали 40-годишнината на песента и 50-годишнината на НАСА.
Привет от Земята На 28 август 2009 година от Комплекса за далечна космическа връзка в Канбера (Австралия) към звездата Глизе 581 е изпратено съобщение в рамките на проекта Hello from Earth. Чрез специален сайт авторите на проекта събирали послания от всички желаещи, които накрая наброили над 25 000. Поради тяхната разнородност научната ценност на експеримента се смята за съмнителна.
