Фреди Лий Хол от Флорида обичал хазартните игри, макар че обикновено губел. Но понякога късметът му се усмихвал, той връщал дълговете си и се чувствал човек – нещо, от което се нуждаел.
Хол имал 16 братя и сестри, които го превъзхождали по умствено развитие. Ако Фреди нещо не разбирал, майка му го биела. Това не му помогнало впрочем да се научи да чете и пише и да не се страхува от тъмното. Той не може да живее сам и в съда сестра му Диана ще каже: „Умът му винаги е бил като на дете. Надявах се да го предпазя от света.“
Но светът го открил. През 1978 година Фреди Лий Хол и Мак Ръфин решили да ограбят магазин. Те спрели кола, в която седяла 21-годишната Карол Хърст. Бандитите накарали бременната жена да ги откара в гората, където я изнасилили и убили. След това единият от тях застрелял заместник-шерифа. Съдът определил Хол за главатар и го осъдил на смърт, а Ръфин получил доживотен затвор.
Оттогава са изминали 35 години. Всички апелации били разгледани и отхвърлени. След месец делото на Хол ще бъде във Върховния съд на САЩ. За сп. Nature това станало повод за размисъл: може ли да се използват IQ тестовете за определяне на това съзнава ли престъпникът своята вина. Може ли да се екзекутира човек като Лени Смол от романа „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек?
През 2002 година Върховният съд на САЩ забранил лишаването от живот на осъдени с нисък интелект. Хол бил признат за достатъчно умен за своето време (неговото IQ блуждае между 60 и 80 бала), но адвокатите твърдят, че това са остарели тестове. Флорида е един от десетте щата, в които е достатъчно да събереш 70 бала, за да бъдеш смятан за умствено пълноценен. Но психолозите настояват – въз основа на IQ тестове не може да се прокара линия между ясното и замъгленото съзнание. Един от лекарите, прегледал Хол, заключил, че той е умствено изостанал, винаги е бил такъв и такъв ще си остане.
Фреди Лий Хол. © Jim Goff/The Tampa Bay Times
Решението на Върховния съд по това дело ще стане важен прецедент. Според оценките 20% от 3100 американски затворници, очакващи смъртна присъда, в една или друга степен са умствено непълноценни. Много психиатри се надяват, че съдът не просто ще установи ясна IQ граница, но и ще погледне по-широко на проблема.
Американската психологическа асоциация и Американската асоциация по защита на правата на умствено изостаналите и хората с пороци в развитието (AAIDD) изпратили петиция до съда, в която се разяснява, че тестовете за IQ са създавани не за да определят разбира ли човек престъпността на своите действия, или не. Интелектът в неговото съвременно разбиране е способност да се учиш, решаваш задачи и да бъдеш пълноценен член на обществото.
Освен това е невъзможно да се постави граница между умствената изостаналост и пълноценност и не става въпрос само за това, че всичко е въпрос на степен, но и за това кое в действителност се измерва с тестовете за IQ.
Авторите от сп. Nature отбелязват, че тестовете постоянно се променят в съответствие с капризните на научната „мода“. Едно време интелектът се смятал за нещо постоянно и тестовете оценявали нивото на знанията и способността да се разбира например текст. В последното десетилетие признание е завоювала концепцията за „подвижен“ интелект – колко добре може човек да усвои нова информация, да намери решение на сложни проблеми, да съпостави едно с друго и т.н.
Интерпретацията се затруднява и от резултатите от теста и такъв феномен като ефекта на Флин – средният IQ расте със скорост около три бала за десет години. Никой не знае с какво е свързано това – дали с подобрение на храненето и пренаталните грижи, или с разпространените стандартизирани тестове в американските училища.
На всеки десет години (или приблизително) се налага въвеждането на нови норми, за да може средният IQ на населението да остава на ниво 100 бала. През 1991 година бъдещият убиец Кевин Грийн получил 71 бала по резултатите от теста, преразгледан през 1972 година. Тъй като границата от 70 бала била премината, той бил осъден на смърт и през 2008 година го екзекутирали. Ако тестът беше преразгледан през 1991 година, той щеше да събере 65 бала.
В новото, пето издание на „Ръководство по диагностика и статистика на психическите разстройства“ липсва указание за количеството балове IQ, които отделят умствено изостаналия от пълноценния човек.
„Тестовете за IQ нищо не могат да кажат за способността на обвиняемия да бъде пълноценен член на обществото – подчертава водещият автор на съответната глава Джеймс Харис от университета „Джон Хопкинс“. – Тестовете за IQ не са способни да предскажат вашата реакция на предложението на някой приятел да се повеселите, да ограбите магазин и да застреляте няколко души.“
Заедно с IQ съществуват и други критерии за оценка на личността, включително адаптивно поведение, което подразбира емпатия, способност да се контролират психологическите импулси и т.н. Майкъл Зак, очакващ екзекуция от 1997 година, е събрал 79 бала, но по ниво на емоционално развитие той съответства на деветгодишно дете.
Някои щати в края на краищата се отказали от тестовете за IQ като съдебен инструмент. В Тексас, където се екзекутират повече хора откъдето и да било другаде в САЩ, са заложили на така наречените фактори на Бризеньо – седем критерия, които позволяват да се съди за адаптивното поведение на обвиняемия. Но според мнението на психолозите тези фактори са изсмукани от пръстите и нямат никаква научна основа. Първият тест за адаптивно поведение, който може да се използва в съда, ще бъде публикуван от AAIDD едва в края на тази година.
Най-голямата трудност е в това, че много умствено изостанали подражават в решенията и действията си на други, затова възниква илюзията, че те съобразяват прекрасно. Например в дома на човека, неспособен да се научи да чете и пише, можете да откриете книги. Психологът Марк Тасе от университета на Охайо подчертава, че умствено изостаналите се държат съвсем не така, както си представят обикновените хора.
