От древни времена хората си задават въпроса: колко звезди се намират на небето?
По-рано се смятало, че това може да разбере само този, който успее да попадне на небето и ги преброи самостоятелно.
Въпреки че това е силно преувеличено, принципно мисълта била вярна. Благодарение на бързото развитие на технологиите и създаването на свръхмощни телескопи учените успели да открият множество нови галактики, за които никой преди не се досещал.
По такъв начин, да се назове точното количество звезди, разположени във Вселената, е практически невъзможно.
Оказва се, че всички звезди във Вселената са разпределени неравномерно. Основно те се събират в групи и така създават галактики. Да разгледаме например нашата галактика (Млечния път). В нея има около 100 милиарда звезди, макар че Вселената се състои от трилиони такива галактики.
Древните мъдреци били убедени, че да преброиш всички звезди на небето, е същото, както да преброиш песъчинките на всички брегове на Земята.
Но ако ни интересуват точните цифри, то можем да направим приблизителна оценка. За това ще са ни необходими спътникови снимки на всички брегове на планетата, тяхната примерна площ и средната дебелина на слоя. Така ще можем да си изясним обема на пясъка на Земята, а след това е необходимо да разделим на средната дебелина на една песъчинка. Разбира се, получава се доста груба цифра, но всичко това не е невъзможно.
Ако се върнем към звездите, то тук в ролята на плажове влизат галактиките. Да допуснем, че в Млечния път се намират около 1000 звезди, а Вселената се състои от 1000 галактики.
С помощта на несложни математически изчисления е възможно да разберем колко би трябвало да са звездите във Вселената. Естествено, цифрата ще бъде груба, тъй като е имало много предположения, от рода на такива: размерът на нашата галактика е среден спрямо други галактики във Вселената и т.н.
Струва си да отбележим, че дълги години учените смятали, че съществуват не повече от 50 милиарда галактики, докато появата на телескопа „Хъбъл“ не променил тази цифра, а по-точно увеличил я повече от два пъти. При това си струва да се отчита, че дори такъв телескоп е неспособен да разгледа цялата Вселена.
Ако не отчитаме най-далечните галактики, то повечето от тях не са видни в телескоп, който работи в оптичния диапазон. Те може да се разгледат само с инфрачервена сонда от рода на „Хершел“. Необходимо е да се отчита фактът, че едва ли някой ще изчисли реалното количество звезди, но днес се смята, че във Вселената съществуват около трилион трилиона звезди.
