Китайският луноход извърши неочаквано откритие. Просветявайки Луната с радар, той преброи поне девет слоя лава, залели някога мястото на неговото кацане.
Гордостта на Китай, малкият луноход „Юйту“ (Нефритеният заек), продължава да радва своите създатели и цялата китайска нация.
Независимо че вече една година той е обездвижен, преди дни беше съобщено, че луноходът е не по-малко жив и специалистите на Земята продължават да влизат във връзка с него след 15 месеца, прекарани на Луната.
Изпратеният през декември 2013 година „заек“ трябваше да поработи три месеца, но проблем в управлението на моторите обездвижи машината в края на второто лунно денонощие. Луноходът не само спрял, след като измина на зигзаг 114 метра, той напълно загуби възможност да движи каквото и да е, включително слънчевите батерии, под които трябваше да се крие през дългите лунни нощи.
Не било предвидено апаратът да нощува неукрит и инженерите не мислели, чи той ще остане поне отчасти работоспособен, охлаждайки се до минус 180 градуса по Целзий.
Но уредите на лунохода оцеляха и той досега е способен да изпраща сигнали на Земята през деня.
В работно състояние са дори инструментите му, освен спектрометъра за алфа-частици, и главният компютър. По последна информация научните уреди продължават да събират данни, луноходът наблюдава небето и плазмосферата на Земята в ултравиолетовия диапазон.
След година не закъснели и първите научни резултати на мисията, тъй като откритията, публикувани в сериозни научни издания, са главното мерило за успешността на проекта.
Наскоро екипът публикувал данни от ултравиолетовия телескоп на лунохода, който определял концентрацията на радикали ОН, а също неутрални атоми магнезий и алуминий в екзосферата на Луната.
Станало ясно, че границата на съществуването на радикали е доста по-ниско, отколкото се смятало преди.
Но истинското признание на успехите на лунохода е сегашната статия в престижното издание Science, в която учените са съобщили за наистина важни открития на лунохода, свързани с бурното минало на Луната. Те са направени с мощния радар на лунохода, просветил слой от повърхността на рекордна дълбочина – 400 метра, което съответства на епоха от 3,8 млрд. години.
Неговите данни нарисували пълна картина на подлунните слоеве на мястото на кацане на апарата – Залива на дъгата. Смята се, че този кратер се е образувал преди 27–80 млн. години в резултат на мощен удар на астероид.
Радарът успял да установи цели девет отделни слоя на мястото на кацане, което говори за доста по-бурно вулканично минало на Луната, отколкото се смятало преди.
„Най-интересни са две неща. Първото, че в късната вулканична епоха е имало доста повече изригвания“, пояснява Лун Сяо, автор на публикацията. Учените смятат, че горните слоеве грунт на мястото на кацането на лунохода са акумулирали прах и отломки, разлетели се от близкия ударен кратер.
По-дълбоките слоеве включват следи от пет последователни изливания на лава, които са заливали този район в горещата епоха. И най-старото такова изригване се е случило преди 2,5 млрд. години.
„Втората изненада е, че вулканичните морета се състоят не само от базалтова лава, но и от взривни пирокластични породи“, отбелязва авторът.
Това означава, че някои изригвания на вулкани на Луната са носили взривен характер, а не са съпровождани с бавно изтичане на лава, както се смятало преди.
Всички предишни изследвания на Луната, включително с орбитални апарати и американски спускаеми мисии, са установили само следи на бавно изтичане на лава. Взривните изхвърляния на вулкани в миналото говорят, че в недрата на Луната може да се съдържат доста повече леки съединения, включително вода, отколкото се смятало преди.
