Детайлен анализ на археологически находки в Северна Шотландия позволил да се предположи, че открити там ями са най-старият календар в света. Той е с 5000 години по-стар от най-близкия си „конкурент” – бронзовия календар от Месопотамия.
Според археолозите ямите, изкопани преди около 10 000 години в каменната ера, са разположени така, че по тях да може да се определят месеците и лунните фази. Те са ориентирани към точката на изгрева на слънцето в деня на зимното слънцестоене, тоест моментът на раждането на новата година. Това позволило отново да се „калибрира” лунният календар, като се приведе в съответствие със слънчевата година.
Забележително е,че паметникът е използван около 4000 години, тоест от средата на мезолита до началото на неолита. За това време ямите периодично били обновявани – десетки, че и хиляди пъти. Затова е невъзможно да се разбере кога в тях са поставени дървени стълбове и изправени камъни.
50-метровата редица от 12 главни ями е разположена в дъга пред V-образна падина на хоризонта, от която в средата на зимата се издигало слънцето. В слънчевата година се вместват 12,37 лунни цикъла и археолозите смятат, че всяка яма изобразява определен месец, а цялата дъга – годината.
Възможно е дъгата да е изобразявала движението на растящата и намаляващата Луна по небосклона – в края на дъгата ямите са малки, а към средата те се увеличават. Размерите им намекват, че лунният месец е бил разделен на три „седмици” примерно по десет дни (растяща Луна, пълнолуние и намаляваща Луна).
Ако ямите се смятат за месеци, то може да се забележи, че съседните месеци се възприемали като двойка. Подобен космологичен дуализъм е известен в много древни култури, но никога той не е споменаван във връзка с каменната ера.
Така вероятно е изглеждала зимата през мезолита. В съответната яма гори огън.
© Eugene Ch’ng, Eleanor Ramsey, and Vincent Gaffney
Защо календарът може да е бил необходим на ловците от мезолита? Възможно е той да е помагал в точността на определянето на времето на миграциите на стадата животни или риба. Освен това (и това може да е главната причина) календарът е позволявал на първенеца или шамана да предсказва и проверява поведението на Луната и Слънцето, както и да провежда съответните обреди.
Това място, разположено в Уорън Фийлд в Абръдийншир, е било разкопано през 2004 година, но данните са анализирани детайлно едва в последната половин година със специално написана програма, която отчитала и ямите, и особеностите на местната топография, и движението на небесните светила.
Изследването е изпълнено от екип под ръководството на Винсънт Гафни от Бирмингамския университет (Великобритания).
Източник: The Independent
