Какво е граничното личностово разстройство

Всеки от нас притежава уникален набор от индивидуални черти, от които всъщност се състои нашата личност. Ние възприемаме ставащото наоколо, мислим, чувстваме, държим се и се отнасяме един към друг по определен начин, който се съхранява във времето и пространството.

Тези черти могат да се „разстроят”, когато станат прекалено твърди или напротив – прекалено изменчиви, така че индивидът губи способност да се адаптира към обстоятелствата. Нормалното течение на живота на такъв човек се прекъсва, а тъй като това се отразява на отношението му към околния свят, то всичко това се отразява и на живота на другите.

Подобно състояние се нарича гранично личностово разстройство и се отнася към тежките психически заболявания. Човек не контролира емоциите и мислите си, неустойчив е в отношенията с околните, представата му за себе си непрекъснато се променя, той е склонен към импулсивно поведение и саморазрушение (самонараняване, алкохолизъм, случайни полови връзки, нередовно хранене). Сред другите симптоми, които се срещат далеч не при всички и с различна степен на интензивност, може да се отбележи също гневливостта, мисленето в черно-бели тонове (всички хора за такива пациенти се делят само на добри и лоши), хронично чувство за душевна пустота, страх от самота, подозрителност, усещане за нереалност на ставащото.

Граничното личностово разстройство е било признато от психиатрите през 1980 г. и днес в много страни се диагностицира в случаите, когато състоянието на пациента покрива поне пет от девет критерия, посочени в авторитетното Ръководство по диагностика и статистика на психическите разстройства, което се издава от Американската психиатрична асоциация.

Специалистите като цяло са съгласни, че терминът е неподходящ (гранично разстройство е наречено във връзка с това, че някога са го поставяли на „границата” между неврозите и психозите, но тази теория отдавна е остаряла), но консенсус за друга формулировка засега не е постигнат.

От разстройство страдат 1–3% от младите и възрастните, както и всеки пети пациент на психиатричните заведения. Обикновено то се развива в пубертета или в началото на зрелия живот и често прогресира в бъдеще.

Хората с гранично личностово разстройство могат да се „похвалят” също с депресия, тревога, разстройство на храносмилателната система, употреба на алкохол и наркотици. Около 10% от възрастните пациенти, уви, завършват със самоубийство.

Около това какво точно води до разстройството има много неясноти, макар че в последните години в това отношение е постигнат съществен прогрес. Ясно е едно: подобно поведение не е резултат от свободен избор. Очевидно тук, както винаги, е замесено кълбо от екологични и генетични фактори. В рисковата група влизат хора с трудно детство, тези, които от ранни години не могат да формират отношения с други хора, и т.н.

Но същото може да се каже за много други психически заболявания, така че много трудно е да се обясни защо при конкретен човек е възникнало именно гранично личностово разстройство. По предварителни данни става дума за неправилна работа на мозъчните области, отговарящи за емоциите и поведението.

Що се отнася до лечението, то най-добре се отразява диалектичната поведенческа терапия, която обединява индивидуалния и груповия подход. Тя учи хората да се справят с нахлулите емоции и желанието да навредят на себе си, спокойно да се отнасят към другите и да се концентрират върху работата.

Медикаментозно лечение не се препоръчва. Препаратите имат смисъл само за борба със съпътстващите проблеми (например депресия) и някои симптоми, при това внимателно, тъй като са възможни бъдещи усложнения.

Граничното личностово разстройство е заслужило репутацията на едно от най-сложните в психиатрията. Пациентите, научени от горчивия жизнен опит, който е станал едновременно и причина, и следствие на заболяването, често отказват да идат на лекар, така че към тях трябва да се подхожда крайно деликатно. В най-безобидните думи и действия те лесно могат да видят предубеждение и дискриминация, още повече че бездушната система за здравеопазване спомага за това.

И все пак лечението не само е възможно, но и води към значително подобрение.

Източник: The Conversation