Преситени от безсмислени спорове в интернет, група психолози се заели да изяснят как най-добре да опровергаят неверните доводи. Тази тема е изследвана Том Стафорд от BBC Future.
На човек е присъщо да противодейства на опитите да променят гледната му точка за околния свят, но какво да правим, ако някои от нашите убеждения се основават на невярна информация? Има ли начин да преубедим този, който изхожда от изначално неверни представи? Учените направили обзор на наличните изследвания на тази тема и провели редица собствени експерименти.
Плод на усилията им станала книгата „Наръчник на разобличителя“, даваща приложни, основани на практическия опит, съвети по опровержение на невярната информация – например за измененията на климата или за еволюцията. Но изводите на авторите са приложими към всяка ситуация.
Техните изследвания на първо място установили важността на ефекта на бумеранга, когато опитите да се убеди човек само укрепват неговата грешна гледна точка.
Например в хода на един от експериментите изследователите раздали на доброволци изрезки с вестникарски опровержения, противоречащи на техните възгледи – по най-различни теми, от данъчната реформа до оръжията за масово поразяване.
Тези опровержения не само че не убедили доброволците, но дори ги накарали да затвърдят собствената си правота още по-силно от преди.
Ефектът на бумеранга е особено изразен, когато нямате особен повод да се доверявате на събеседника. Възможно именно затова тези, които отричат влиянието на човека върху изменението на климата и при това имат някакво научно образование, често упорстват в своите заблуди по-активно от другите.
Иронията е в това, че за пълно разбиране на ефекта на бумеранга е необходимо да се избавим от собствените си предубеждения. Прекалено често, пишат Левандовски и Кук, в опит да убедим заблудените ние следваме „модели на недостиг на информация“ – смятаме, че разполагаме с вярната информация и само трябва да я доведем до събеседника, и нашите свидетелства на истината тогава ще разпръснат мъглата на неговите заблуди. Но нещата са доста по-сложни.
Върху процеса на обработката на получаваната от човека информация влияят психологически фактори – в какво той вече вярва, на какви източници на информация се доверява и как протича процесът по запомняне. Разобличителят, който иска да достигне до събеседника, е необходимо да използва тези фактори, а не просто да се опитва да спори с него.
Най-важното е да имате алтернативно обяснение. В експеримент на Холин Джонсън и Колин Сейфърт се демонстрира техника на ефективно убеждение. Тези двама психолози пуснали на доброволци да слушат репортажи за измислен пожар в склад, а след това им задали редица въпроси за разбиране.
Някои участници в експеримента съобщили, че пожарът е започнал с късо съединение в склада с балони, съдържащи лесно възпламеним газ. Когато на това било дадено опровержение – било съобщено, че складът всъщност е бил празен, доброволците продължили да вярват в първоначалната версия.
Във втората част на експеримента бил демонстриран най-ефективният метод за борба с подобна дезинформация. Втората част приличала на първата, с това изключение, че на нейните участници съобщили приемлива алтернативна версия – били открити свидетелства, че пожарът е следствие на умишлен палеж. Само доброволците, които чули тази убедителна версия, се отказали от версията за взрива на балоните.
Левандовски и Кук смятат, че подобни експерименти демонстрират скритата опасност от спорове с хора, намиращи се в заблуда. Опитвайки се да развенчаете мита, вие може още по-силно да го укрепите – невярната информация се корени в съзнанието на събеседника, а вярната ще бъде пропусната покрай ушите.
Според психолозите спор трябва да се започва с излагане на убедителна алтернатива (в която, разбира се, вярвате сами). И чак след това при необходимост може да споменете и самия мит – но преди това е необходимо ясно да посочите, че се готвите сега да изложите грешната версия.
Този съвет може да е полезен и в случай че сте забелязали, че продължавате да зацикляте върху собствените си убеждения пред лицето на противоречиви факти. В края на краищата не може да сте прави във всичко.
