Учените са публикували най-подробните снимки на нервните окончания на мишки, като за първи път прилагожили към живи неврони методика с давност десетки години.
На снимките са изобразени отделни нерви, осезателни рецептори и космени фоликули, оцветени в ярки флуоресцентни цветове. Всичко това повече прилича на съвременно абстрактно изкуство, отколкото на модерна микроскопия.
Сега вече можем да видим това, което никога преди никой не е виждал. Високата резолюция позволява да се разгледат отделни елементи, казва Пол Хепенщал от Европейската молекулярнобиологична лаборатория (EMBL) в Италия.
Хепенстол казва, че любимата му снимка е тази, която демонстрира стотиците нервни окончания, разположени непосредствено под кожата.
Любимата снимка на Хепенщал. Тя демонстрира стотиците нервни окончания, разположени непосредствено под кожата.
© EMBL/L.Castaldi
Изображенията, получени от специалистите от EMBL, впечатляват дори само заради това, че образците от кожа са резистентни към анализ с микроскопия.
Нервните окончания (в червено) се формират в „кошница“ около основите на всеки космен фоликул (синьо).
Проблемът е, че това е изключително непроницаема тъкан. В нея много трудно се въвеждат антитела и знаци. Тя също така има фонова флуоресценция. Затова, ако осветявате тъканта със син цвят [при обичайна визуализация], тя флуоресцира в зелено. В резултат е невъзможно да се разгледа каквото и да било, обяснява изследователят.
Нервни окончания.
Така наречената методика SNAP-tagging решава този проблем с помощта на специален белтък, образуващ изкуствени форми, способни да преминават през кожната бариера и да бъдат видими на флуоресцентен фон. Благодарение на тази комбинация химични и биологични свойства ние можем да наблюдаваме удивителните изображения.
Оцветени в червено нерви.
Но работата на учените не завършва с това. Хепенщал казва, че крайната му цел е да открие отделни неврони и да ги запечата в действие.
„Бих искал да надникна в главния или в гръбначния мозък. Първо да осветя тъканта, а след това да видя нервните вериги. Сега ние просто наблюдаваме какво представляват те. Но искаме също така да видим как се предават сигналите по нервните влакна“, обяснява ученият.
