И все пак тя наистина капе!

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Проф. Джон Мейнстоун наблюдава смолата 50 години, но не дочаква да я види да капне.
© The University of Queensland/ John Mainstone
Антония Михайлова

Най-дългият експеримент в историята на науката дочака решителната си фаза. За първи път за 87 години документално беше фиксиран процесът по падане на капка вискозна течност.

Изглежда, организаторите на най-дългия експеримент в историята на науката най-после имат повод да почерпят. В австралийския Куинсланд дочакаха падането на капка смола и най-сетне успяха да заснемат процеса на видео.

Куинсландският експеримент отдавна е влязъл в Книгата на рекордите „Гинес“, а през 2005 година си е спечелил Шнобелова награда. Неговият автор – Томас Парнел – през 1927 година решил да докаже, че въглеводородните смоли се явяват течност при стайна температура, макар че могат да се разбият с чук.

Той поставил парче твърда смола във фуния и зачакал чудото да се случи. Формирането на капката отнема от 7 до 13 години, а самото ѝ падане се случва за една десета от секундата. Именно затова никой не е успявал да види или заснеме това събитие досега.

За провеждането на експеримента е необходимо да се нагрее парче дзифт до температура на топене и да се постави в закрита стъклена фуния. Парнел чакал три години, преди да я отвори, за да успее смолата да изстине и да заеме необходимата форма.

Първата капка била чакана 11 години. През 1938 г. проф. Парнел шумно отпразнувал успеха на експеримента. Втората капка се появила през 1947 година.

На следващата година професорът починал и отговорността за експеримента поели неговите ученици начело с Джон Мейнстоун, който наблюдавал смолата през последните 50 години – до смъртта си през август миналата година.

Той не успява да види капката да капне, какъвто късмет спохожда техните конкуренти от Тринити колидж, които през юли 2013 година успяват да заснемат падането на капката 69 години след началото на експеримента.

Капки са падали през 1954, 1962, 1970, 1979, 1988 и 2000 г., но колкото и да е странно, никой не успял да засвидетелства документално самия момент на падане на поредната капка.

Дори през 2000 година, когато експериментът се следял денонощно с камера, осмата капка в Куинсланд паднала в 20-минутен период от време, когато електричеството в сградата спряло.

Сега най-после моментът на падане на деветата капка смола е заснет на видео. Макар това падане да е относително, тъй като капката докоснала смолата, намираща се на дъното на съда, но не се откъснала от фунията, в Куинсланд смятат, че най-после имат повод за празнуване.

NewScientist

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Еврика!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори