Слънцето е толкова съвършено от геометрична гледна точка, че най-добрите създавани от човека образци едва ли могат да се сравняват с него по форма.
Далече в Космоса, на височина около 36 000 км над Земята (което се нарича геостационарна орбита), „виси“ спътникът Solar Dynamics Observatory (SDO).
Той постоянно гледа към Слънцето и ежедневно предава огромно количество данни за неговото „поведение“ и протичащите наоколо събития.
Например на тази снимка SDO е запечатал лунния транзит – преминаването на естествения спътник на Земята между звездата и камерите на обсерваторията. Това се случва два или три пъти в годината.
По контраст с буквално черната повърхност на Луната бушуващите слънчеви недра са особено добре забележими. Но независимо от постоянно протичащите на Слънцето процеси, звездата остава най-кръглият (по-точно сферичен) от известните на учените естествени обекти.
Благодарение на наблюденията, направени от обсерваторията SDO, астрономите са установили, че формата на нашата звезда се приближава до идеалната много повече, отколкото предсказвали компютърните модели.
Ако диаметърът на Слънцето се равняваше на един метър, то максималното разстояние между най-високата и най-ниската точка от повърхността му би било само 17 микрометра – което е на порядък по-малко от дебелината на човешки косъм.
Ако решим да намалим диаметъра на Земята до един метър (макар че тя не е сфера), то разликата между Еверест и Марианската падина ще бъде 1559 микрометра, или 1,6 милиметра.
