Наскоро учените заговориха за нов космологичен модел, известен като хигсогенеза (Higgsogenesis). Документ с описание на този модел е публикуван в Physical Review Lettres.
Терминът „хигсогенеза“ се отнася към първата поява на частицата на Хигс в ранната Вселена, така както бариогенезата се отнася до появата на барионите (протони и неутрони) в първите моменти след Големия взрив. И макар че бариогенезата е достатъчно добре изучен процес, хигсогенезата остава строго хипотетична.
Експериментално ние сме наблюдавали Хигс с маса, 125 пъти по-голяма от масата на протона. Сега данните сочат за една частица на Хигс, макар че ще бъдат проведени допълнителни експерименти, които да изяснят точните ѝ характеристики.
Учените са доста доволни. Доказали са, че тази частица съществува, че се знаят основните ѝ характеристики, скоро ще разберат допълнителните, значи теоретиците могат да търсят различни алтернативи, за да видят как могат да повлияят те на космологията.
В конкретната описана работа се предполага, че Хигс има античастица – анти-Хигс. Обикновените частици от рода на протони и електрони имат античастици партньори (антипротон и позитрон), но с обикновените частици се появяват в равни количества материя и антиматерия.
И космолозите досега недоумяват защо живеем във Вселена, където преобладава материята. Никой не знае как се е появила тази асиметрия в младата Вселена.
За решаването на тази загадка авторите предлагат асиметрия между Хигс и анти-Хигс. Нарушаването на тази симетрия би трябвало да доведе до това, че в нашата сегашна Вселена преобладава именно материята.
Те също така смятат, че с изстиването на Вселената частиците Хигс се разпадат на частици тъмна материя, увеличавайки по този начин количеството тъмна материя във Вселената. Ако последната идея е вярна, то Хигс трябва да се разпада по такъв начин, който ще посочи тъмната материя. Теорията е изключително интересна, но и много крехка.
