Градовете са повлияли по определен начин върху екосистемите и дори са променили хода на еволюцията.
Учени са изяснили, че еволюционните изменения са започнали да протичат по-бързо, отколкото се смяташе по-рано.
Екосистемите се променят буквално пред очите ни. Паяците в градовете стават по-големи, а сьомгите – по-малки. Тази риба е способна да обитава и солени, и сладки води. Градските птици са по-смели.
Ново изследване на проф. Марина Алберти от Вашингтонския университет показва, че влиянието на човешката цивилизация върху екосистемата може да има значителни последствия върху екологията и в крайна сметка – върху самия човек.
Благодарение на човека екосистемите на градовете стават нестабилни, но придобиват невиждани досега възможности да се променят бързо, приспособявайки се към новите, създадени от човешката цивилизация, условия. И тази способност на човека да влияе върху хода на природните процеси е необходимо да се отчита в хода на бъдещите урбанизации.
Проф. Марина Алберти работи в лабораторията за изследване на градската екология към Вашингтонския университет. Тя е професор по градоустройствено проектиране и планиране. Изследователката отбелязва, че еволюционните изменения, които би следвало да са продължителни, са започнали да протичат по-бързо.
Алберти подчертава, че ускорената еволюция може да окаже негативно влияние върху околната среда. Това явление се нарича „еко-еволюционна обратна връзка“ (eco-evolutionary feedback).
„Градовете не само влияят върху биологичното разнообразие, съкращавайки числеността на живеещите в тях видове. Влиянието (ускорението на еволюционните процеси) се отразява на многообразието, хранителната верига, разпространяването на семена, детоксикацията, производството на храна и в крайна сметка – върху здравето и благосъстоянието на човека“, отбелязва проф. Алберти.
Човешката цивилизация е повлияла на измененията у риби, птици, бозайници и растения. В допълнение към уголемяващите се паяци и смаляващите се сьомги професорът отбелязва, че земните червеи са станали по-толерантни към металите, семената на някои растения се разпространяват по-малко ефективно, а разновидност на градските мишки се ползва с репутацията на носител на лаймска болест (борелиоза).
Пойните птици стават по-смели. Променят се дори техните мелодии, тъй като те трябва да се чуват дори в градския шум. Европейските косове стават уседнали и престават да летят за зимата.
Причината за всички тези изменения са човечеството и неговият град, казва проф. Алберти. Урбанизацията променя, а понякога дори разрушава естествената мозайка на растителността. Причини за това са замърсяването, повишеното ниво на шум и осветеност, а също нарастващите температури. Променят се дори достъпните ресурси, водата и храната, което води до изменение на жизнения цикъл на много видове.
Проф. Алберти обаче не смята случващото се за нещо много лошо. Тя просто подчертава, че човекът има уникална възможност – да задава посока на еволюцията на Земята. Но тази възможност изисква огромна предпазливост. Екосистемите на градовете са един вид хибриди и тя добавя: „Хибридната им природа ги прави нестабилни, но способни към изменения.“
Тази тема ще бъде развита от Алберти в книгата „Градовете като хибридни екосистеми“, която ще излезе през пролетта на 2016 година.
Според нея само от човека зависи ще бъдат ли в бъдеще жизнеспособни градските екосистеми. Но за това е важно хората да осъзнават огромната роля, която играят във формирането на нови екосистеми.
В човешките градове се формират уникални условия за живот на различни биологични видове, каквито няма в дивата природа, и всичко живо започва да се приспособява към тези нови условия.
Проф. Алберти планира в бъдещи изследвания да търси отговори на редица важни за цялата цивилизация въпроси. Може ли бързата урбанизация да измени посоката на еволюция на Земята? Няма ли да повлияе тя негативно върху съдържанието на кислород в атмосферата? Ще могат ли различни подходи към урбанизацията да изменят характера на оказваното от човечеството въздействие върху екосистемата и еволюционните процеси?
