Преди четири години опустошителното цунами, предизвикано от мощно земетресение, се стовари над голяма част от североизточното крайбрежие на Страната на изгряващото слънце.
В опит да защитят крайбрежните райони от подобни стихийни бедствия властите се съсредоточават в строителството на 400-километрова верига вълноломи.
Стойността на проекта е около 820 млрд. йени (6,8 милрд. долара). Скептиците твърдят, че масивни бетонни бариери ще нанесат вреда на морската екология, ще унищожат видове и ще попречат на риболова, от който се изхранват много жители на региона.
Но привържениците на идеята смятат, че строителството на такъв вид защита е необходимо – или поне за известно време, докато жителите на региона не успеят да се преселят в по-високо разположени участъци. При това строителството на вълноломите ще осигурява работни места.
„Видът на огромен 12,5-метров вълнолом ще разваля пейзажа, тъй като ще прилича на огромна затворническа стена“, оплаква се Казутоши Масаши, 46-годишен жител на северния пристанищен и риболовен град Осабе.
Но парадоксът на такива проекти, според експертите, е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Той се заключава в това, че вълноломите могат да намалят някои щети, но не и да ги изключат напълно. Освен това населението грешно ще се чувства защитено. Така много от 18 500-те души, загинали или изчезнали безследно по време на бедствието през 2011 година, просто не са се вслушали в предупрежденията.
Цунаеки Йогучи е бил кмет на град Иванума, разположен южно от Сендай, когато цунамито, предизвикано от мощното земетресение, потопило половината от неговия площад. Още тогава по брега на Ивануми имало 7,2-метрови вълноломи за предотвратяване на ерозията на брега.
Да, потокът вода бил забавен, но вълната така или иначе връхлетяла 5 крайбрежни километра и отнесла повечето къщи от гъстонаселените райони около плажа.
Градските власти ремонтирали счупените дамби, но не планират да ги правят по-високи. В замяна на това по бреговете жителите садят смесени гори на високи насипи пръст и чакъл, формирайки „зелена стена“.
„Не се нуждаем от високи бетонни съоръжения – подчертава Игучи. – това, което наистина трябва да направим, е да разработим действаща и оперативна система за евакуация, а също да пренесем голяма част от домовете и офисите върху възвишенията.“
В град Камаиши повече от хиляда души са загинали по време на цунамито, но много ученици успели да се укрият в безопасни зони, тъй като били обучени от професора по гражданско строителство Тошитака Катада.
„Технологиите могат да помогнат при стихийни бедствия – коментира Маргарета Валстрьом, ръководител на управлението на ООН по намаляване на рискове при стихийни бедствия. – Но от опит сме видели, че технологиите могат да направят хората по-уязвими, защото те престават да се доверяват на своите инстинкти.“
„Япония не е единствената рискова страна – добавя Маартент ван Аалст, директор на климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец, чиято родна страна Нидерландия през цялата си история се бори с морските стихии. – Но ако хората измамно се смятат в безопасност, те просто няма да знаят как да се държат в случай на катастрофа.“
Повечето експерти смятат, че доста по-полезен проект е „Великата горска стена“ (Great Forest Wall). Дърветата, засадени в крайбрежни райони, не гарантират пълно предотвратяване на потоп. Но те могат да забавят и отслабят вълната цунами, а когато водата започне да отстъпва, няма да позволят на сгради и боклуци да отплуват в открито море.
Такива проекти също позволяват на дъждовната вода да се стича обратно в морето, което е важно за морската екология.
