Американски генетици са изяснили, че най-важните мутации при бозайниците протичат под въздействието на бащинските, а не на майчинските гени, става ясно от статия, публикувана в Nature Genetics.
До последно учените знаеха за съществуването на 95 „импринтингови гена“, чието влияние се проявява или не се проявява в зависимост от това, кой от родителите е бил негов носител.
Сега генетиците от университета на Северна Каролина (UNC) са изяснили, че такива гени са още хиляди. Това откритие може да облекчи изучаването на болести, предавани по генетичен път, като например диабет, сърдечни заболявания, шизофрения или склонност към затлъстяване и рак.
Изясняването на това станало възможно благодарение на експерименти, провеждани с мишки Collaborative Cross – вид, специално отглеждан в UNC и притежаващ изключително генетично разнообразие.
Генетичното разнообразие на тези мишки е толкова голямо, че според учените може да се съпостави с разнообразието на човешкия геном. Това дава възможност да се изучават генетичните мутации, които се предават не чрез един ген, а чрез множество, понякога дори чрез стотици и хиляди различни гени.
За опитите си учените избрали три различни щама мишки, произхождащи от различни континенти, и като ги кръстосали, създали девет типа потомство, в които представителите на всеки щам встъпвали като бащи или като майки.
След това изучили генната експресия на всички типове потомства. Преди всичко се оказало, че при 80% се появили едни или други генетични изменения. А по-нататък станало ясно, че голяма част от тази изменения е протекла под влияние именно на бащинските гени.
Сега в лабораториите на UNC могат да се отглеждат мишки с различно ниво на генни експресии и да се изучи връзката между едни или други различни заболявания, като се отчита майчинският или бащинският характер на гените.
