Археолози и генетици планират да „възкресят“ пълния ДНК щам на холера, предизвикала световна пандемия през XIX век, което е станало възможно благодарение на необичайното погребване на жертвите на тази болест в Италия, съобщава пресслужбата на университета на щата Охайо.
„По наши сведения това са най-добре съхранилите се останки от жертви на холера, които се отнасят към този период от време. Все още не сме открили фрагменти ДНК в тези останки, но имаме всички основания да смятаме, че ще успеем. Открихме други фрагменти от геноми на микроба и човека, което ни накара да продължим анализа на останките“, казва Кларк Ларсен от университета на Охайо.
Бактериите Vibrio cholerae имат две разновидности – „класическа“, която е била причина за пандемията през XIX век, и „съвременна“, получила названието Ел-Тор. Тя предизвикала голяма част от пандемиите от 60-те години. Новият щам холера е бил открит за първи път в гр. Ел-Тор (Египет) през 1905 година. Днес от холера, според оценките на СЗО, умират около 120 000 души.
Причините, по които Ел-Тор е сменил класическата разновидност, досега остават неизвестни. Може да ги обясни изучаването на геномите на бактериите, предизвикали пандемията през XIX век, но сложността се заключава в това, да се открият образци от бактерии, съхранили се до наши дни.
Отговори на този въпрос и на други тайни на холерата Ларсен и научният му екип се надяват да получат на едно от старите манастирски гробища в Тоскана, където местните жители десетилетия са погребвали жертви на холера.
Преди погребването телата на починалите били покривани с вар, която с времето се превръщала в своеобразна циментова „кора“. Тя не само намалявала риска от по-нататъшно разпространение на болестта, но и позволявала да се съхранят костите и части от ДНК на бактериите, живеещи в тялото на починалите италианци, отбелязва Ларсен.
Първият опит да се „възкреси“ древната версия на холерата бил предприет през януари миналата година, когато Ларсен и колегата му Хендрик Пойнар публикували разшифровка на фрагменти от нейната ДНК, открити в стомасите на жертви на холера, починали в САЩ през 1849 г.
Както отбелязват учените, това откритие им помогнало да разберат „мястото на раждане“ на съвременната и на древната холера и да разкрият някои други детайли от еволюцията на микроба, но тези генетични данни все още са недостатъчни за разбирането защо е изчезнала средновековната версия.
По тази причина екипът на Ларсен пристъпил към разкопки на гробищната територия на един от манастирите в Тоскана, където погребвали не само жертви на холера, но и на чума и други болести.
След като „възкресят“ и изучат бактериите, поразявали местните жители от 1054 г., времето на построяване на манастира, археолозите и генетиците планират да съставят атлас на средновековните болести и да проследят еволюцията на патогените в Европа през последното хилядолетие.
